1

Топкласации на партньорски форум в Alma mater alimentorum

Шеф Силвена Роу: Българските храни са важен елемент от културния ни код

Виното е дар от боговете, природен еликсир и ритуален символ. Благословено от Загрей, Дионис, Бакхус и Свети Трифон, това чудо се преражда и пресътворява от хилядолетия и вдъхновява всеки, докоснал се до него! В партньорство с Националния борд по туризъм Университетът по хранителни технологии подготви специална селекция на традиционни вина с изключителни качества, дълбоко свързани с българската природа, традиции, история и култура, заяви на форум в Alma mater alimentorum експертът с международен профил и почетен професор на УХТ Бранимир Ботев. Той презентира класацията ТОП 10. Началото бе поставено с Мавруда – емблематичен червен винен сорт, известен от дълбока древност, един от основните автохтонни сортове на България. Широката мелнишка лоза е много къснозреещ, стар местен автохтонен червен винен сорт, тероарно зависим, свързан исторически с Мелнишкия микрорайон. Приеман за „най-българския“, не се открива в други страни, устойчив на засушаване и високи температури. Типично вино с високо съдържание на танини, подходящо за отлежаване в дъбови бъчви.

3

Гъмзата взема локация главно в северната част на страната и представлява характерен стар местен червен винен сорт. В Европа е известен като Кадарка. Наричан е „северният контрапункт на Мавруда и Широката мелнишка лоза“.

„Скритият диамант“ е в Червения мискет. Автохтонният стар сорт бива приласкан в лоното на Подбалканската долина.

До средата на миналия век доминира  родовитият Димят –  къснозреещ и разпространен в източнобългарските територии и района на Черноморието. Отличителен признак на виното тук е характеризиращият го сламено- до златистожълт цвят.

Към древното тракийско лозарство отвежда Памидът: много стар местен червен винен сорт, в миналото най-разпространеният в България и на Балканите, а днес –  с установен ареал в Тракийската низина.

Силен аромат с добра свежест бял винен сорт стои във Врачанския мискет. Успехите му на българския пазар насърчават производителите да се обърнат отново към винифицирането на местни сортове, посочват експертите.

Мелник 55 е червен селекционен винен сорт, разработен като по-рано зреещ вариант за района на Мелник, и отразява тероарно ориентиран успешен опит да бъде наследен характерът на Широката мелнишка лоза. Вината са наситени, плътни и екстрактивни, с плодово-билкови ароматни нотки.

Комбинаториката на Широка мелнишка лоза и Каберне Совиньон дава Руен. Среща се по долината на Струма, а интересното надделява над известното.

Рубинът е сорт триумфатор, бидейки сред често награждаваните български сортове в класациите на Decanter – като червено вино или розе. Създаден е чрез кръстосване на Сира (Шираз) и Небиоло. Разпространен и в Южна, и в Северна България.

2

Реализираният в Университета по хранителни технологии форум „Българските храни и вино – ключов фактор за развитието на туризма и конкурентноспособността на дестинацията“ показа тематично многоаспектие. Конференцията организираха УХТ и Националният борд по туризъм, като двете структури получиха и институционалното партньорство на Министерството на туризма. Събитието е част от

юбилейните инициативи по случай двайсетата  годишнина от учредяването на Националния борд по туризъм, чествана  под почетния патронаж на президента Илияна Йотова.

От следващата година 50% от туристическия данък да бъде изразходван от общините за свързаност и реклама, като това ще стане с приемането в скоро време на законодателни промени за този важен за България бранш, анонсира в УХТ доц. д-р Илин Димитров, министър на туризма.  Трябва да произвеждаме не само безопасна, но и изключително качествена храна, която да може да бъде рекламирана и да привлича туристи в България, заяви Пламен Абровски, министър земеделието и храните.

Традиционните храни са своеобразните кулинарни посланици на България пред света – чрез тях можем да представяме националната ни идентичност, да подкрепяме местните производители, като създаваме нови възможности за малкия и средния бизнес и насърчаваме устойчивото развитие на българските региони, посочи приветствено УХТ ректорът –  проф. д.н. Галин Иванов. Според него този форум, фокусиращ върху традиционните български храни и вино, поставя началото на още една платформа за устойчиво сътрудничество по оста бизнес – университет, както и между туристическата и хранителната индустрия.

В „Българските храни и вино – ключов фактор за развитието на туризма и конкурентноспособността на дестинацията“ участие взеха и зам.-министърът на туризма проф. д-р Мариела Модева, Мая Манолова, председател на Комисията за защита на потребителите, председателят на Българската стопанска камара – Добри Митрев, Георги Янев, областен управител на Пловдив, водещи специалисти от бизнеса, от академичните среди и още десетки имена от сферата на хранителнта индустрия.

Защитата на потребителите е неразривно свързана с подкрепата за българските производители на качествени храни, акцентира Мая Манолова.

Известният кулинарен шеф и почетен професор от практиката на УХТ Силвена Роу презентира специалната селекция на традиционните български храни. Вкусовото пътешествие поведе уникалният с розово-малиновия си цвят, с „домашния“ аромат, сочно-месестата текстура и наситения сладък вкус български розов домат.

Бялото саламурено сирене е националният лидер в европейското многообразие на млечни храни. То пази характерния млечнокисел солен вкус като самостоятелен продукт или в състава на националните ястия. Луканката продължава да бъде елитен деликатес и смела провокация, безапелационно съчетаваща вкусовете на месото със специфичния набор от подправки в неподражаема издържаност.

4

Еленското филе носи отражение на деликатна обработка на грижливо подбрано месо и елегантна интерпретация на вкусове, а това категорично го позиционира като българския отговор на Прошуто и Хамон. В лютеницата са етновкусови енигми, избродирани от домашните рецепти: пазени и предавани от поколение на поколение, събрани по възможно най-вкусния и цветен начин в стъклено бурканче, извеждат домакините

Баницата е като емблема – гордостта на всеки български дом, полипалитрие от „авторски” рецепти, или универсалното българско кулинарно изкушение 24/7.

Погачата и питката представят българския обреден хляб – обект на интерпретация в хранителнотехнологичната наука и етнолого-етнографските тълкувания върху символикака и обредо-ритуалните акционалности. Визуално и благоуханно интерактират в сладкото от  рози, докато бялата халва се асоциира с ритуала на големия християнски празник Сирни Заговезни и поведенческия жест в прошката. Тази халва символизира също семейното единство и здравето.

Киселото мляко е хегемон – българският продукт номер 1, спечелил несъмнен  научен престиж и международна разпознаваемост, носител на формулата за здраве и дълголетие.

Българските храни са важен елемент от културния ни код като нация, от нашата идентичност, и носят символика, с която съпреживяваме и най-трудните, и най-щастливите мигове в живота ни. Именно затова в партньорство с Националния борд по туризъм имам удоволствието да представя Топ 10 селекцията на УХТ на традиционните български храни, посочи лаконично шеф Силвена Роу.