Комбинаторната пунктуационна моделировка на заглавието подсказва нееднозначния отговор. Дори и в Международния ден на грамотността, която реално е тестово вседневие.

У нас сме свикнали, и то някак механично: щом са решени правилно задачите по български в училище, а и ако сме завършили престижно школо,  сме наясно с правописа и пунктуацията. И често става факт, че не само не сме наясно, но не искаме и да си изясняваме. Прочитната практика показва как с правописни, повече обаче с пунктуационни, грешки пишат образовани хора, дори преподаватели във висши училища. Десетки са случаите, когато пунктуационните знаци – особено запетаите, стават бягане с препятствия и на пишещия, ако се замисли, ще му дойде да избяга…

Със сигурност сте виждали изписвания от типа на „Второ преработено издание”, „Второ фототипно издание”. Лингвистичната оптика тутакси установява проскърцване, оформящо двузначност.

Изданието наистина е преработено, но не е второ като преработка, а първо издание в преработен формат. Какво излиза тогава? „Второ преработено издание” означава едно, а замисълът на употребата – друго. Обособяването на синкретичната единица „преработено”, синтезираща адективо-партиципиално значение, е облигаторно. Така е и с „Второ фототипно издание”, където задължителното обособяване на адектива „фототипно” е вън от каквото и да е съмнение. Тези два примера показват как феноменът пунктуация в много случаи изисква семантичен подход, а не структурен. И днес честотно в текстове виждаме запетаята между И и ЧЕ, а правилото тук е твърдо за беззапетайност. Съюзът И е и едносричен, и няма собствено ударение, и е в първа позиция. Ама и каква полисиндетонеза стана!

Откъде идва грешката ли?! От наизустеното в ученическо време, че пред ЧЕ винаги се пише запетая. Да, но НЕ!

Пунктуацията е семантизъм. „Готови сме да покажем на по-младите колеги някои тънкости именно защото искат да се учат” – в това изречение  детерминиращата дума „именно” неутрализира запетаята.

Ако почти същия тип значение го структурираме в „Готови сме да показваме на по-младите колеги някои тънкости (?) особено когато те са в затруднена позиция”, нещата стават раздвоени. Следването на правилото може да подведе и пред „особено когато” да не се постави запетая или детерминативно тире. Само че тук значението е с елиптиран композиционен съюз И ТО – да сравним: „Готови сме да показваме на по-младите колеги някои тънкости, и то особено когато те са в затруднена позиция”. Семантичните доминации налагат пунктуационния знак!

Правописът също е система от правила, макар и често анализаторското лингвонаблюдение да установява дисонансности при кодификацията, разминаване с историята на думата или фоно-морфологични процеси, протекли в нея. Правописната тема е повече от обширна. Особено за слятото и полуслятото писане! Но и в правописа има семантични регулатори. Двукомпонентният дефисизиран композит „литературно-исторически” еднозначно води до реализираното едновременно кодиране на „литературно” и „историческо”, докато двукомпонентният недефисизиран композит „литературноисторически” презентира прототипната синтагма „история на литературата/литературна история”.

Правописът е „по-склонен” към автоматизация на определени положения и специфични думи, макар че не са един и два случаите, когато се намесва етимологията и чрез нея  разбираме защо какафонията е какофония…

Еуфония да е! Честит Международен ден на грамотността!