Фрагменти и стихотворения, отлежавали с години в поетови бележници, моделират съдържанието на лирическа книга, озаглавена „На един дъх”. Някои от тях са публикувани в първия том излезлия през 2024 двутомник „Моите истории“.
Писал съм ги наистина на един дъх, за броени минути или, хайде, за час-два, без да вдигам глава и перо от хартията… – изповядва Георги Борисов. Срещата с автора е днес, 12 май, от 19:00 в Петното на Роршах.
Със специалното участие на Йордан Велчев. Ивента модерира Александър Секулов, организират го Литературният фестивал Пловдив чете, Литературен салон Spirt & Spirit, издателството за опезия ДА и Петното на Роршах
„На един дъх” е среща с многообразието на поетическото майсторство на Георги Борисов, посочват организаторите.
Интерпретационно за Георги Борисов
Иван Теофилов: Георги Борисов. Този непоправим единак. Следващ винаги една, сякаш заинатена последователност – да е независим, да не изменя на себе си, да бъде това, което е в него, което гори от жизненост и настоява да се прояви… Упорстващ в тази неизменно своя, звъняща от рими и в същото време неспокойна, обсебена от жестове поезия. Поезия на човек по-тревожен, по-страстен, по-влюбен и преди всичко на човек в движение… в действие. Това странно анализиране на житейски преживелици чрез смесване на съвременни концепции с митологични прийоми е всъщност силата и своеобразието на Борисовата дарба, което не само впечатлява, но и привлича с простотата и красотата на думите и с наложената безстрашна мярка за откровеност. Така кратките сюжетни форми, присъстващи в стиховете му, със силно заплетената си образност и драматизъм действат като пружина в будилник. Изненадващи с внезапните си предупреждения и безотказна точност. Впрочем, само силен талант може да си позволи подобен лукс на писане.
Светлозар Игов: Традиционен класически стих и модерно метафорично мислене; образност от природните праначала – земята, водите, тревите, птиците, хляба, виното, огън, камък, пясъци, скали, дървета и пр., която е одухотворена символно чрез по-преки или по-дискретни митологични, фолклорни, културно-ерудитски и исторически алюзии. Това са в общи линии – „основите“ на поетиката на Георги Борисов.
Гергина Кръстева: Една мощна, изначална по природа и земетръсна по сила атавистична енергия подхранва стиховете на Георги Борисов. Тя се ражда от живата материя, характерна по принцип за поетите от десетилетието на 80-те години на миналия век, и по един особен, дълбинен начин го сродява с поетиката, идваща от 40-те, а през нея – и с 20-те години в историята на лириката ни. Писано е за безупречната конструкция на неговите стихове, за уменията му да постига поетиката си, отлята в строен класически стих, за образната му система, обсебваща с вътрешна лекота огромни пространствени и времеви дълбочини. Във всичко това е втъкана и способността на тази поезия да разказва. Но наративността при Георги Борисов не е щадяща за читателя пауза, напротив – тя е винаги добре наточеното хладно оръжие, укрито в дрехата на живота, тя е „кървящият нож”, с който неговият лирически човек пренася и завещава световете си. В тях ред и хаос, тукашност и отвъдност, раждане и привършеност, бит и дух са взаимно проникнати – в стихийност. Но стихийност, родена не от внезапността, а от бавното, (с)мътно прииждане. Тътнежа му можем да чуем почти навсякъде из неговата лирика.
Марин Бодаков: Ако той не е на колене пред хората, винаги е бил на колене пред поезията. Ролята на Георги Борисов е да пише на светлината на свещ. Неговият читател да го чете на светлината на огнището.
