Eтимологията на китайските йероглифи и адаптирането им към особеностите на японския език са акцентираните въпроси в новото издание на „Йероглифите”. Според Братислав Иванов, автор на монографията, това е минималният необходим контекст, за да се проследи връзката между типологичните особености на езика и неговата писмена система.

Изследването води към китайските йероглифи – от легендите към историята, древните писмени стилове, гадателните надписи, бронзовите надписи, големия печат и йероглифите от шестте царства, от първата стандартизация до днес, малкия печат, чиновническото писмо, нормативното писмо, писмената реформа от двайсетия век. Китайските йероглифи в Япония са показани чрез първите сведения и артефакти, четенето на джион и на йероглифните съчетания, смесените четения, семантичния запис, подреждането на азбуката…

Графемиката извежда графеми и ключове, разпределението на ключовете и йероглифите по честота, ключове и йероглифи със специфични значения, етимология на често срещани ключове. Семиотичната типология формират пиктограми, индекси, асоциативни комплекси, пиктофонетични йероглифи, заимствани и видоизменени  йероглифи.

В типологията на китайската писменост стоят етимологията на сто йероглифа, йероглифите като логограми и визуални метафори, културните им конотации. Напоследък значително внимание се отделя и на темата за йероглифите като визуални метафори. Тъй като множество абстрактни понятия трудно могат да бъдат представени пряко чрез пиктограми, те се представят метафорично. Така например, наблюдавайки птиците, завръщащи се в гнездата си на залез слънце, китайците предават понятието „запад“ чрез пиктограма на птица, завърнала се в гнездото си, посочва Братислав Иванов в книгата – издание на „Изток-Запад”.