Юми Токура от Осака, Мате Радич от Будапеща, Андраж Стевановски от Любляна охудожествиха България с думи. В изумяващо пъстроцветие от килими и носии вижда втъкани красотата на природата и радостта от живота Юми Токура.
Мате Радич е впечатлена от толерантността в междуетносните отношения на българи, турци, роми, евреи и арменци, отразяващи и хармоничното съжителстване на православни храмове, високи минарета и синагоги.
Андраж Стевановски метафоризира България като „галерия под открито небе, неземна музика, главозамайващи пейзажи, вкусна храна, ароматно вино и дружелюбни хора“.
Шестнайсет студенти и докторанти от Европа и Азия получиха сертификати след участието си в летния интердисциплинарен семинар на Пловдивския университет. Надежда за разширяване на културната карта на България през следващите години и в други региони на страната, за да се даде възможност на всички желаещи за всеобхватно запознаване с богатствата и спецификите на българската култура и история, изрази литературоведът проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева преди връчването на удостоверяващите документи, като отправи и благодарствени фрази към координатора на пътуващия семинар – етнолога гл. ас. д-р Борислава Петкова.
В семинара участваха чуждестранни студенти и докторанти българисти от Австрия, Германия, Грузия, Ирландия, Полша, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария и Япония, водени от страстта си да изучават българския език, литература, история и култура.
Важни културни топоси на Пловдив и Родопите маркираха маршрута. Асенова крепост, Бачковският манастир, село Смилян, където участниците се вляха в уоркшоп за приготвяне на масло и сирене в една от известните мандри в селото, Агушевите конаци в Могилица, Дяволският мост и тракийският култов комплекс „Орлови скали“, живописният меандър на р. Арда, Перперикон и Татул, етнографскияг комплекс „Гърнатскине конаци“ в Момчилград и винарска изба „Ария Сатра“ станаха локации в програмата. Студентите стигнаха и до с. Лисиците, а пътят до него е по най-дългия въжен мост в България.
Личните им впечатления от посетените места резултираха във визуални проекти. В презентациите на петте екипа с общата тема „България: поглед отвън“ авторите споделиха обогатената си представа за страната и отношение към различните елементи от българската културата – азбука, архитектура, изкуство, занаяти, храна, облекло и други ингредиенти от сферата на етноезиковата, етнографската и етноложката парадигма.
„Културна карта на България – Родопите. Втора част“ е компонент от работната програма на пловдивския екип в Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от Министеството на образованието и науката. Международният семинар се организира за втора поредна година от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.