Д-р Станко Станков е главен асистент, преподавател в катедра „Хранене и туризъм“ при Университета по хранителни технологии.

Защитава дисертация, насочена върху възможностите за подобряване на качеството при тестените сладкарски изделия, но е бакалавър по технология  на храните и магистър в специалност „Технология на продуктите от месо, риба и яйца“.

Паралелно с академичното си развитие придобива солиден опит в практическата сфера на ресторантьорството, храненето и туризма в доказани български ресторанти.

Автор и съавтор в над 50 научни публикации в български и международни списания. Участва в научни форуми чрез постиженията си в областта на кулинарната и сладкарската технология, приложението на биологично активни компоненти в състава на храни, традиционни храни, фитохимичен състав на традиционни билки и подправки, безотпадна технология в кулинарното и сладкарското производство и други.

Научен ръководител на над 10 успешно защитили дипломанти в ОКС „Бакалавър“.

Д-р Станко Станков, като участник в проекта, модерира в по-голямата част Националната работна среща, насочена към създаването на стикер „Национално меню“ . Форумът прерасна от планирана работна среща в необходимост от реален диалог за актуални и значими теми, свързани с традиционното производство на храни. Прекият контакт със заинтересованите страни е правилният модел за конкурентно планиран успех на туристическия бранш, убеден е д-р Станков.

В атрактивна  форма, с мелодиката на фолклорната метафорика и плетеница от асоциации той визуализира забележителното събитие и чрез този свой текст.

Националната работна среща в Университета по хранителни технологии по линия на проект „Селекция на традиционни български храни и вина, обединени в „Национално меню“ беше реализирана благодарение на будността, стратегическия дух и уменията на българския учител да въздейства емоционално. Проектът на Министерството на туризма, в който УХТ е партнираща институция, отразява един от началните етапи на съвместните професионални отношения между средното, висшето образование и бизнес средата в България. От своя страна, представителите на бизнеса не скриха  пристрастията си и добрононамереното отношение към идеята за създаване на  стикер „Национално меню“.

Професор д-р Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии, е ръководител на университетския екип, работещ по проекта. Координатори са доц. д-р Кремена Никовска, функционален декан по студентска и социална дейност, и гл. ас. д-р Станко Станков, преподавател от катедра „Хранене и туризъм“.

Темата за храната е може би от най-широко анализираните в различни аспекти на живота. Храната днес повече се свързва с материалния й принос за човешкия живот, тя е онази част от нашето ежедневие, която притежава силата да дава, но и да отнема… 

Отношението на човека към нея е пряко свързано с отношението му към живота, към земята, като източник на земни блага. И това беше демонстрирано в ефектен модел, приложен от професионалните гимназии и средните училища, обучаващи в професионално направление „Туризъм“. 

Усети се атмосфера на приятелски формат с познавателен елемент. Представянето на традиционните продукти и ястия от различните райони на България поведе участниците из кулинарните екопътеки на културно-историческото ни минало. 

Започнахме с мъдростта на „стария Балкан“, на Старопланинския туристически район. Неговите презентатори ни пренесоха през тайните на ароматната гъбена супа от Великотърновско, снежнобялата сланина от Априлци, разкриха за уменията на троянката в кухнята и пожелаха „Наздраве“ с троянска сливова ракия. 

Богатство, по на изток се насочихме в Еленско. Там, сгушени между хълмовете, са притаили дъх онези силни хора, и до днес пазещи тайната за еленския бут. 

А какво е Старопланинският район без Врачанския балкан… С аромата на лютиките, просеника и балаванската баница, окъпани и от пленителния Врачански Мискет.

Идилия?! Как без Родопа планина,  звука на чановете и каба-гайдата, без идещата от далечината бавна песен от плътен мъжки глас или извисени тонове в емоцията на женското пеене. И с въздействието на родопчанските гозби. Родопският вкус събира богата палитра от кулинарни изобретения. Качамаците със сирене, с хрупкави пръжки, безброй клинове, шарен смилянски фасул, приготвен в гърне или като пикантна салата. А ароматът на чевермето като пелерина се е разстлал върху южнопланинската снага на родопската кулинария. Тази идилична картина пресъздадоха нашите гости от Смолян, Велинград и Кърджали. 

И се насочихме към  Тракия –  градината от продукти и кулинарното им претворяване. Тук преподавателите от Хасково, Пловдив, Свиленград и Ямбол приближиха специфичния вкус на домашнотъканата лютеница, многоцветно разлистените туршиии и пуските, като локална интерпретация на сушените колбаси. И танцът на подвижните тракийски и станимашки сарми… 

С кавалерското присъствие на Асеновградския Мавруд.

За българина хлябът стои в ядрото на  животворящата трапеза. Обредни хлябове, баници и много изделия от тесто, печени на сач, на пещ, на връшник, в трап, бяха представени като ярка звезда в менюто от традиционната ни култура. Кулинарното пътешествие продължи към морската столица и златокласната Добруджа. Преплитаха се стил, уникалност и вкус.  От Добрич и Провадия избраха най-вкусните си предложения – гарант за успех на туристическия пазар. Заедно с морска риба, охлюви по равненски,  уникалния маджун, получен от сок на диня. Придружено от Димят и Варнески Мискет. 

Откъм Бургаския залив опитахме подноса на Несебър. Представен в иновация – лозови сарми с паламуд и смокини. 

Намеси се и мистичната Странджа със стародавните си находки – леко забравени извън територията й, но живи за нейните обитатели. Пребродихме дъбовите гори и опитахме традиционния „Ишмер“ и богатата лятна манджа, крушения булгур с диви плодове и странджанския манов мед. 

Извисили ръст, Рила и Пирин дойдоха изобилно чрез своите посланици от Благоевград, Самоков и Дупница. Доближихме и повдигнахме капака на глинения гювеч в пещта. Гледка от капама и бански чомлек. А до тях с напева и мелодиката на македонския фолклор - Керацудата и Широката мелнишка лоза.

Заинтригуван, обади се енергичният  кулинарен хоровод на Граовско и Шопско, като част от трапезата на Софийския туристически район. Контраст на граовската кавърма и спържата, а за десерт – своеобразна  баница със сладко от череши.

Искърското поречие ни отведе към витиеватия, дълъг почти като реката, и богат на кулинарни традиции Дунавски  район. Вкусовия си релеф отново потвърдиха Видинската саламура, Лопушникът, ястията от печена и пържена речна риба и пленителната сладка баница с фина поръска от пудра захар. 

Ароматите са кулминацията на сложния и изпълнен с логически и импровизаторски тънкости процес на готвенето.

Затова и „Долината на розите“,  изкусителка на туристически сензори, вкусово ароматизира кулинарното пътешествие. Със солени и сладки ястия, доказателство за множеството възможности в комбинациите от  традиционни продукти. Показаха ги преподаватели от специализираните гимназии в Сопот и Сливен. 

И макар че Сливенската перла и гюловата ракия се надиграваха, дегустирахме и двете… Район „Долината на розите“ ни посочи маршрутите, водещи до джурканата климентска бакла, гювеча по медвенски със зелени бадеми, шилешкото по сборджийски, змийския лапад със свинско, толуменото сирене, мъстосания ошав, карловската луканка, маладоя, тарханата, петмеза, рачела. И за байрак от върха – розово масло… 

Уникалността на българския вкус идва преди всичко от продукта. Той е в центъра на храната, а уменията на човека, който го моделира, му вдъхват живот. 

Българската трапеза нoси пъстрота и дълбочина в разнообразието от продукти и технологии за тяхното приготвяне,  следствие от редица исторически и етнокултурни фактори и признаци. Факторите, формирали шевицата от български вкусове, са създадени в нравствената идентичност, характерния празничен обред, трудовата дейност на българката и… в отношението към земята, към първоизточника на земните блага. 

Почитането на хляба, на житото и виното стоят в основата на вярванията за сакралност при приготвянето на храната и при храненето – не толкова като технология, а като тайнствен ритуал.

Истинска, значима лаборатория от цветове в етнокулинарната мисъл и във вкусовия резултат… 

Форумът и участниците в него разшириха представата за УХТ като академичен център на кулинарния туризъм, създавайки редица перспективи. За трайни експертни и приятелски взаимоотношения между Университета по хранителни технологии, Министерството на туризма, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Националния борд по туризъм, Кулинарна лаборатория – в лицето на шеф Чакъров, сомелиери, представители на бизнеса и гости на събитието.