Наскоро в Университета по хранителни технологии отпразнуваха стогодишния юбилей на проф. Трифон Първулов Иванов. Роден на 07.02.1918 г. в с. Раброво, Видинско, той завършва  Агрономическия факултет на Софийския университет през 1943 г. В периода 1944 – 1945 г. участва във Втората световна война и е удостоен с „Орден за храброст” и два медала. Първият зам.-ректор по учебната дейност на новосъздадения ВИХВП – Пловдив и в тази си функция допринася съществено за формирането както на структурата на ВИХВП, така и на отделните катедри и специалности.

През 2008 г. е удостоен с доктор хонорис кауза на Университета по хранителни технологии. Под ръководството на проф. Иванов са разработени и защитени успешно 9 дисертации от български и чужди граждани. Той е сред пионерите в България в направлението производство на шумящи вина.

И днес много студенти се подготвят по учебниците на проф. Трифон Иванов, което  доказва актуалността на неговата наука. Като дългогодишен ръководител на Катедрата, проф. Иванов способства за създаване на традиции на професионализъм, отговорност, чест, критичност и колегиалност, които се отстояват от неговите наследници и сега.

Тази възраст е рядкост за повечето хора, а за българския винарски бранш и за Университета по хранителни технологии е без аналог. В продължение на 73 години проф. Трифон Иванов неуморно работи в областта на винопроизводството, като, от една страна, изследва редица важни научни и приложни проблеми в бранша, а от друга, подготвя студенти в специалност „Технология на виното и високоалкохолните напитки”.

Впечатляващ е фактът, че проф. Иванов не престава да извършва научна и педагогическа дейност и досега. В периода 2003 – 2008 г. той е автор на 3 публикации в Научните трудове на УХТ, а през 2011 година, когато е на възраст  93 години, издава 2 учебника – „Обща технология на виното – том 1” и „Технология на специалните вина – том 2”, издателство „Дионис”, казва в  словото си за професора столетник сегашният ръководител на Катедрата по технология на виното и пивото – доц. д-р Христо Спасов.

Доц. Спасов, проф. Трифон Първулов Иванов е първият зам.-ректор на ВИХВП, а на академичното тържество по случай стогодишния юбилей на професора Вие представяте профила му на изследовател. Виждате ли нещо предзададено в това?

Не виждам нещо особено в това, освен голямото удоволствие и определено вълнение и гордост, че на мен се падна честта, като ръководител-катедра в този момент, да имам ангажимента и привилегията да почета, представя и поздравя този доайен на специалността ”Технология на виното и пивото” и  винарския бранш. Освен това той е мой преподавател, когото дълбоко уважавам. А иначе, ако коментирам въпроса Ви от друг ъгъл, вероятно е време кадровият потенциал на катедра „Технология на виното и пивото” да се реализира на ниво Университет.

Юбилярят 19 години (1965-1984) е начело на Катедрата по технология на виното и пивото, дори статистиката го сочи и като най-дългогодишния ръководител-катедра. Кои са фундаментите на неговия принос?

Това наистина е доста дълъг период за един човек, ръководещ работата в един колектив. От сегашна гледна точка толкова дълъг период е трудно да се окачестви като ефикасен и продуктивен, особено в късните му етапи. Но считам, че оценката трябва да бъде пречупена през времето и обстановката. В онези години е липсвала сегашната динамика, нещата са се случвали бавно, промените са ставали трудно, дори в някаква степен са били интерпретирани негативно, като незадоволителна оценка за работата на човека. Основните неща, които е свършил проф. Иванов: създал е основата на специалността „Технология на виното и пивото” – като материално-техническа база и учебни планове на катедрата, разработването и усъвършенстването на учебните програми по основните дисциплини „Технология на виното” и „Енология”, позиционирал е добре колектива на катедрата във винарския бранш, спомогнал е той да бъде високо уважаван и ценен, да бъде търсен, за да решава различни производствени задачи. Тази традиция за изключително активно участие на катедрени членове в реалното винопроизводство е налице и досега. Важно е науката да не е хартиена, да не е подчинена само и единствено на импакт-фактори и h-индекси, а да е свързана и доказана в практиката. Друго важно нещо, което е заложил проф. Иванов, е важното място на катедрата в управленските структури на ВИХВП/УХТ,  борбеността на колектива, смелостта и желанието да се отстояват интересите на специалността и  на бранша като цяло. Също и принципите на работа – дискусии, професионализъм, отговорност, чест, критичност и колегиалност.

Оказва се, че именно проф. Иванов написва учебника по технология на специалните вина. Дали защото е наричан „баща на българското шампанско”, или има нещо специално в професора? И какво е разказвал за създаването на родното шампанско?

Ние обичаме да слагаме етикети. Зад разработването и реализацията на технологията на българските естествено пенливи вина стоят много хора, време, усилия и ресурси. Да, проф. Иванов е един от първите учени, които са насочили усилията си в тази специфична област. Естествено пенливото е луксозно, специфично вино, в онези години е било поставено като цел България да развие това производство, имало е  потенциален пазар в страните от СИВ. Професорът не е специален, но е работохолик, последователен, отговорен, взискателен към себе си и останалите. Той е скромен, не си спомням на лекциите за пенливите вина да е подчертавал, че тази или онази разработка е негова, но си личеше афинитетът му към това производство, към дребните детайли – тапата, бутилката, използваните дрожди, които много често са решаващи за крайното качество на продукта. Аз самият, като студент, се докоснах до една от последните му разработки, които по определени причини не се реализира – нискоалкохолно розово естествено пенливо вино „Румена”, произвеждано като опитни партиди в тогавашния Винпром Перущица. Наслада за окото, нежен фин аромат на червени сочни плодове и игрив, свежокиселинен резлив вкус. Да, може би човек се чувства специално, когато го пие.

В Уикипедия май няма страница с профила на професора. Катедрата по технология на виното и пивото би ли приела предизвикателството да създаде такава страница?

Би било чудесно повече хора да се докоснат до живота, биографията и постиженията на хора, подчинили живота си на определено поприще и допринесли за неговото развитие. Всъщност има и други по-възрастни колеги от катедрата, които също са водещи фигури в различни аспекти на винарската наука и практика – проф. Георги Бамбалов е значима фигура в българската винарска микробиология, проф. Марин Маринов е изтъкнат специалист в областта на българските високоалкохолни напитки – ракия, бренди, уиски и в областта на спиртопроизводството, проф. Кабзев е изключително опитен специалист в областта на производството на малц и пиво, а доц. Георги Владимиров и сега е корифеят на водите и безалкохолните напитки в България. Всички те заслужават място във всяка по-обща и специализирана база данни.

Доц. Спасов,  генерациите се менят, подходите стават иновативни, възможностите за достъп до международните научни публикации нарастват сериозно. В целия този контекст къде е класикът проф. Трифон Първулов Иванов, роден през 1918 г. и издал учебници и в началото на 21-и век?

Съвременното винопроизводство е амалгама от традиции и иновативност. Не трябва да забравяме, че вино се е правило отдавна, от векове, емпиричният му период е много по-дълъг от научния. Всъщност много от основните постановки във винарството са такива, каквито са били и преди 100-200 години. Често новото наистина е добре забравено старо. Гъвкавият новаторски подход е повече в направление опознаване на тънките механизми на процесите, увеличаване на възможностите за тяхното управления, получаване на продукт с желан състав и сензорен профил. Но за да пишеш добри текстове и романи, е нужно първо да се научиш на азбуката, после да четеш и пишеш и едва тогава да излагаш собствените си виждания, философия, стил. Точно така е и във винарството.

Иновацията не значи непременно отдалечаване от натуралността, от традицициите на производство. Та всъщност проф. Иванов, неговата наука и учебници, е там – в традициите, освежени, модернизирани и приложени умело за получаване на вина, търсени, добре приети на пазара, отговарящи на тенденциите на съвремието.

Професорът казва, че чаша вино на ден е тайната му, но от кой тип е неговата чаша червено вино (каберне, мерло, карбене и мерло или…). Вероятно катедреният състав е дегустирал и от вино собствено негово производство?

Проф. Иванов е работил основно в областта на пенливите и белите вина, може би по-малко се е занимавал с червените. Не съм имал възможността да бъде по-често с него при консумация на вина, но показателно е, че на коктейла след тържеството професорът пожела червено вино и изпи 2 чашки. Беше 5-годишно вино и доколкото съм чувал, проф. Иванов предпочита улегнало и благородно развито червено вино. Иначе мисля, че маврудовото вино съдейства за дълголетието на хората, но дали със състава си, или с удоволствието, което създава, това е дискусионно…..

Един шеговит въпрос – по-добри винодейци или по-добри винопийци са инженер-технолозите от енологията?

Не може да си добър винодеец, без да можеш да консумираш и да оцениш виното – направеното от теб и от други колеги. Дегустацията е начин да оцениш и сензорния профил на виното, а това е повече от половината от качеството му. Мисля, че няма колега енолог, който да не консумира с удоволствие вино. Но за толкова години в бранша мога категорично да твърдя, че сред винодейците няма пияници – т.е. консумацията ни е умерена, не като количество, а като последствия. Често на семинари и събития от бранша се изпива доста вино, но хората са весели, одухотворени, еуфорични, танцувални, но не пияни в неприятния смисъл на думата.

Понеже сме в месеца на жените – Вашето послание към тях: по колко чаши вино, от кое и с каква компания?

Всички хора, не само жените, нека консумират това вино, което им харесва. Добре е специалистът да показва различни вина, да посочва техни характеристики и специфики, а да остави избора на всеки. Личните предпочитания – особено ако са осмислени – са решаващ фактор за удоволствие при винопиене. Същото като да отидеш на много похвалена пиеса, и около 2 часа да се чудиш, дори да се ругаеш, защо слушаш други, а не се довериш на своите сетива. Изборът сам по себе си е труден, изисква много опити и тренировки, докато намериш „твоето” вино. Има хора традиционалисти, които пият само един тип вино, други са по-разнообразни и в различни моменти, настроение, храна и място пият различни по цвят, стил и специфика вина. За компанията съм категоричен – хубавата компания е задължителна, може да е весела, може да е романтична, може да е малко луда, но винаги да е приятна. Това прави виното, което пиеш, още по-добро, по-омайващо и релаксиращо.