Илияна Илко Василева, носител на поощрителна награда, специалност Български език и италиански език
На снимката: Илияна и доц. Чакърова
Предстоеше ми пътуване до Рим по програма Еразъм+ за четири месеца и си бях разпределила изпитите, за да имам време да се подготвя за всеки един подобаващо. Олимпиадата по морфология не влизаше в графика ми по никакъв начин, защото се падаше три дни преди дата, на която щяха да ме изпитват по антична и западноевропейска литература. Бях много притеснена за съответния изпит и бях отдала времето си изцяло на подготовка за него. Поли, миналогодишната носителка на приза „Морфолог на годината“, се свърза с мен в четвъртък (два дни преди самата олимпиада), за да ме подтикне да се включа в състезанието. Трудно, но успя да ме убеди. Страхувах се да участвам, защото нямах никаква подготовка: освен посещението на лекции и семинарни занятия – нищо повече. Бях планирала да се явя на 9.02. на изпит, за да мога да се подготвя добре, да имам цяла седмица, през която да се готвя само по морфология. Другият ми страх беше да не се изложа и да не разочаровам доц. Чакърова, защото нямах реално време, за да се подготвя достатъчно добре (само ден и половина).
Когато влязох в аудиторията, срещу мен стояха хора, за които знам, че морфологията е страст, и не чувствах, че мястото ми е там. Нямах никакви очаквания…
Олекна ми, след като започнах работа по теста. Задачите някак те увличат. Отговорих първо на въпросите, в които се чувствах сигурна, после преминах към останалите и за финал си оставих морфологичния разбор на изречението и прословутата кръстословица. Приключих доста рано, но в главата ми беше само „каквото сабя покаже“.
Нямах намерение да присъствам и на церемонията по награждаването, какво да правя там, щом подготовката ми е ден и половина, щом бях сред първите приключили? Но по време на последната лекция по морфология доц. Чакърова ми каза, че трябва да отида и да си нося студентската книжка, защото съм се освободила от изпита, участвайки в олимпиадата и изготвяйки курсова работа.
Наистина отидох само защото трябваше да ми бъде нанесена оценка в книжката; оценка, която мислех, че ще е в интервала между 4 и 5, но какво се случи? Оказах се сред подгласниците на челната тройка – тотална изненада за мен! В общи линии, още не мога да си обясня как точно се стекоха нещата, за да мога да се снимам редом до Диди, Коцето и Вили…