Автори са историците доц. д-р Румяна Комсалова и д-р Донка Радева
Иван Кърчев
Новият доцент историк на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” д-р Румяна Комсалова представи книгата си „Елит и власт в Средновековна България“. Това е и хабилитационният труд на д-р Комсалова. Залата на Историческия музей се оказа тясна да побере колеги, близки, познати и бивши нейни студенти от Философско-историческия факултет. Сред гостите бяха заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов, общински съветници и журналисти. Трудът на доц. д-р Румяна Комсалова бе представен от доц. д-р Иван Джамбов, ръководител на катедра „История и археология”. Книгата е високо оценена от научната комисия, а сега и от публиката. Изданието може да се намери и в книжарниците. В труда се дава философската трактовка на понятието „елит“ и неговото развитие като категория в обществото през вековете, а акцентът е заложен върху Българското средновековие. Вторият основен елемент в монографията засяга елита в Средновековна България през Първото българско царство – през призмата на владетелската институция на езичеството и християнския период. Третият основен въпрос се отнася до елита и властта през епохата на Второто българско царство. Той обаче не се изчерпва с обосноваване на т. нар. „нов“ елит след успешното въстание на Асеневци през 1185 г, но и с редица проблеми на титулатурата на българските владетели и влиянието на Византия.
На интелектуалното тържество, в което се превърна представянето на книги, бе презентиран и трудът на учителя по история в ПГХТТ д-р Донка Радева. Книгата събра аплодисментите на нейните ученици. Изследването е посветено на предците на днешните българи католици и носи заглавие „Павликяни и павликянство в българските земи – архетип и повторения VII – XVII в”. Според доц. Ангел Янков, директор на Етнографския музей в Пловдив, несъмнено тази тема е много актуална през последните две десетилетия у нас, като се явява и сериозно научно предизвикателство, защото досега не е правено подобно мащабно проучване. През ХVІІ век павликянството навлиза в период на дезинтеграция и въпреки че носителите му приемат друга религиозна принадлежност и то отмира, криптични следи от него продължават да се възпроизвеждат до миналия ХХ век. Финалът на темата е твърде любопитен, защото освен исторически, авторът търси лингвистични и етноложки доказателства в подкрепа на тезата за жизнеността на павликянския архетип.