Професорът по нова българска литература Иван Станков от Великотърновския университет се радва на засилен читателски интерес. През тази година авторът научниинтерпретативни книги върху творчеството на ярки имена в националната ни литература излезе пред публиката с дебютното си белетристично четиво „Спомени за вода.Dm”. Снощи в Пловдивския университет, в 6. аудитория на Ректората, професорът писател сподели с публиката за историята на тази книга и за своите творчески умонастроения.
„Спомени за вода.Dm” е дълго писана, без да е мислена като книга. Исках да споделя с приятелите част от себе си. Не съм се целил високо, макар че бях претенциозен към написаните текстове. Книгата вече не зависи от мен и нищо не мога да направя за нея, каза професорът.
Името на Иван Станков е познато на читателите от изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Борис Христов, Васил Попов. В тях е бързо забележима ритмичността на авторовото мислене, образосъздаването
И в „Спомени за вода.Dm” Иван Станков, който сега е ръководител на Катедрата по българска литература във Великотърновския университет, е пренесъл себестилистиката, подчертаха от литературните кръгове.
Доц. Владимир Янев от Плодивския университет нарече белетристичния дебют на колегата си изненадващ. Приятните усещания от първото чуване на разказите и изненадата си не сдържа и друг литературовед – доц. Димитър Михайлов от Великотърновския унивреситет. Може би съм един от първите читатели на разказите на Иван Станков, а най-напред ги слушах от него. Отдавна имах глад към плътното, енергийното авторско писане, което Иван е постигнал, посочи доц. Михайлов.
„Спомени за вода.Dm” вече е с изчерап първи тираж. Издателят Нейко Генчев от Фабер, който присъства на премиерата в Пловдив, заяви, че книгата го е грабнала още при първия прочит. Импулсивно е създал и корицата.
Проф. Иван Станков е преводач на румънския писател Мирча Картареску. Литературният теоретик от Пловдивския университет – гл. ас. д-р Димитър Кръстев, се поинтересува дали румънският автор познава творбите от „Спомени за вода.Dm”.
Да, знае, но само един разказ е преведен. Мирча Картареску ми е повлиял много, разкри проф. Иван Станков и обяви, че влияние върху появата на книгата е оказал и писателят Емил Андреев, с когото го свърза дългогодишно приятелство. Емил Андреев е автор и на послеслова.-
Премиерата бе уважена от ректора на Пловдивския унвиреситет проф. д-р Запрян Козлуджов. В 6. аудитория бяха забелязани проф. Клео Протохристова, гл. ас. Младен Влашки, д-р Гергина Кръстева, главният редактор на вестник „Пловдивски университет” – поетът и журлналистът Тильо Тилев, литературоведът Вазкен Налбантян, десетки студенти филолози, литературни автори от Пловдив.
Очарованието си от града и пристрастието към атмосферата в него не сдържа и самият автор на „Спомени за вода.Dm”.
От www.faber-bg.com:
„Спомени за вода. Dm“ е художествена проза. Опит да се осмисли един личен път през времена, книги и музика. Представлява бавен литературен реквием в ре-минор.
Разказва за живота и смъртта на анонимно крайдунавско село и на неговите хора. Все познати неща. Но книгата не разчита нито на историите, нито на историята. Някои от случките са действителни. Останалите са истински.
„Спомени за вода. Dm“ е практическо несъгласие с бързата литература. Главен герой в нея е реката Дунав, най-бавната българска река. Другите герои са хора, заминали по водата, потънали в нея, или останали на брега й. Всички те са родени от малко личен и от много чужд навигационен опит през морето на думите.
В духа на добрата традиция, разказите в „Спомени за вода. Dm“ се държат за ръце. В книгата има пряка реч, но няма диалози, защото те са имитация на действителността. Тази книга се храни от другаде.
Емил Андреев в послеслова:
Рядко първата книга на един писател е толкова зряла, изящна и силна. За мен „Спомени за вода“ е покъртително четиво, сякаш е реквием за едно отминало време, толкова скъпо и близко на сетивата ми. В някакъв смисъл тези разкази
са и мои разкази – и заради Дунава, и заради годините на невинност и изострена осезаемост, когато светът се случваше пред волните ни детско-юношески очи. Този свят беше и беден, и гладен, вънкашно объркан от неприсъщи нам чужди практики, но вътрешно богат, с воля за оцеляване и спасителна наслада от простото човешко задължение все пак да се живее. Героите на Иван Станков, населяващи безименното крайдунавско Село са обобщени образи на една епоха, когато хората все още вярваха в чудеса. И те се случваха!