Експерименти с кратките изразни средства, докъде могат да стигнат, до каква степен са разбираеми и колко печелят или губят от тишината. Отговорите са в „Тиха логика”. Светослав Тодоров, автор на книгата, гостува утре, 21 април, в Петното на Роршах. Събитието, започващо в 19.00 с вход свободен, модерира Ина Иванова.

Книга, която не се бои от емоционалността, от търсенето, от отказа от ежедневната рационалност. Защото именно оттам започва откривателството, посочват организаторите.

За Стефан Иванов това е книга за минаващите между думите крехки мигове, неподредени и истински. Нежна антология в минорни тонове, които улавят колебанията на страха, близостта, паметта и тихите жестове. Текстове, писани в движение и събрани като малки светлини в тъмното. Книга компас за моменти на неспокойствие, която не дава решения, но предлага компания.
Светослав Тодоров е най-добре познат като журналист, редактор и анализатор за местни и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „Хората, които заспиваха сами” (2014), самиздата „Десет разговора” (2017, с фотография от Калина Иванова и Драго Горанов), аудиокнигата „Нищо няма да ти се случи” (2020, с музика от Стоимен Стоянов) и литературния пърформанс „Секунда, ще ти прочета” (2023), като последните два проекта са с участието на актрисата Ина Добрева. Някои от разказите му са преведени на сръбски, хърватски и словенски.

„Тиха логика“ е като удвоен пъзел: виждат се форми на неясен, изплъзващ се живот, които оставят дълбоки следи, а друг път не оставят ясен знак. Книгата разказва по личен и парадоксален начин за призрачни, интимни сънища, породени от прекъснати връзки (фрагментите образуват разказ) и същевременно описва важната надежда за свободна и непоглъщаща цялост (интуицията образува скривалище). Полуобещава се, че бъдещето, което вече е тук, ще бъде друго. Три неща са много видими: а) книгата показва как фино от прозата се образува поезия – и обратното; б) всичко е отворено отвсякъде – може да се влиза във или излиза от наратива и метафорите; в) внимателно се докосваме до чувствителността на града – като той едновременно се намира вътре в тялото и се разраства към останалите хора, става ясно от интерпретацията, обозначена с ВБВ.

„Никой не ме пита за нищо, което не знам. Никой, никой, никой. Никой не се надява, не се страхува. Искам да разбера защо“ – из „Тиха логика“.

Събитието е част от програмата на Литературен фестивал Пловдив чете 2026 г.