Своеобразен разказ за професионалния живот на елитния акад. Петър Динеков наративизират четиринайсет пана. В реализацията са използвани документи от личния фонд на големия учен в Централния държавен архив. Динеков е емблематична фигура на българския хуманитаризъм от XX век. Филолог славист с много широк кръг на интереси, той представлява своеобразен феномен за българската интелектуална общност, посочват организаторите на събитието, стартиращо на 9 януари – понеделник, от 16:00 ч. във фоайе Изкуствотека на Народна библиотека „Иван Вазов“. Организатори на изложбата са НБ „Иван Вазов“ и Кирило-Методиевският научен център при Българската академия на науките. Експозицията открива медиевистът доц. д-р Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център, която е и бивш преподавател в Пловдивския университет.
Документалната изложба „Архивното наследство на акад. Петър Динеков“ остава в Библиотеката до началото на февруари.
Днес архивното наследство на акад. Динеков е добре запазено и по силата на неговата воля е съхранено по следния начин: Основният му фонд – 1987К, опис 1 и опис 2, се намира в Централен държавен архив; Личната му библиотека става част от Народната библиотека „Иван Вазов“ в град Пловдив, а Дневниците му се съхраняват в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, фонд 904.
Колекция от 14 296 заглавия пристига през 90-те в Пловдивската народна библиотека, дарена от сестрата на Петър Динеков в изпълнение на неговата воля. Личната библиотека е каталогизирана в електронна база данни, а за избрана част от колекцията през 1998 е издаден каталог „Книги с дарствени надписи”.
Така се случи, че след завръщането ми от Варшава, станах за две години гимназиален учител в Пловдив – от 1936 до 1938 г. Бях учител по български език във Френския колеж. В Колежа системата бе такава, че външните учители – тези по български език или по история например, нямаха други задължения към Колежа, освен да изнасят своите уроци, след което са свободни. Следователно аз имах извънредно много свободно време и потънах в извънредно богатата Народна библиотека на Пловдив, която в началото е била по-богата и от Софийската, а има такива книги, които и сега не се намират в Софийската народна библиотека, особено периодика. Това беше за мене нещо невероятно – да имаш възможност да четеш много, да четеш непрекъснато, никакви заседания, събрания, нищо не те отвлича. Мисля, че на тази библиотека дължа най-много в ония толкова важни за мене години, когато се готвех за научна работа. Винаги ще бъда признателен на тази библиотека и струва ми се, че в края на краищата моята лична библиотека, която е доста богата като научна и литературна библиотека, ще подаря на Пловдивската народна библиотека, изповядва акад. Динеков, а позицията е част от съдържанието в сайта на НБ „Иван Вазов”. Институцията на духовността именува читалня на енциклопедичния изследовател.