Проектът „Живописна България“ стартира през 2015. В опознаването и изследването на българистиката участие регистрират повече от 120 студенти и докторанти от 15 висши училища, голяма част извън страната. Изготвени са научни публикации на 11 езика, разработките имат и превод на български. Чуждоезикови форуми са осъществени в няколко държави. Факт са два издадени многоезични литературни атласа с общ обем от над 800 страници. Функционира и непрестанно се обогатява виртуалният портал „Живописна България. Български литературни маршрути“. Любопитно е, че през десетте години на работа по проекта няколко млади изследователи от висши училища извън нашата страна са защитили докторантури в областта на българистиката, посочват от Паисиевата алма-матер.

Зала „Съединение” на Регионалния исторически музей става сцена във вторник, 9 декември, от 16.00 часа на тържествената програма за еднодекадието на „Живописна България“. Пловдивският университет и МОН реализират институционално събитието, то е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова.

Акцентът в трите етапа на осъществяването на програмата е българистиката в чуждоезиков контекст. Това се постига чрез първата по рода си идея за литературни маршрути, посветени на „географията“ и историята на литературата ни между X и XXI век: от старобългарската литература до най-модерни автори, маркира филологът проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, ръководител на проекта. Литературните маршрути обхващат канонични автори, традиционни топоси и по-периферни места и произведения.