Стартират „Лингвистика с туризъм”
Култ на нимфи интригува историци
От следващата академична година във факултета ще бъде открита и нова специалност – „Лингвистика с туризъм“, която ще разшири интердисциплинарния му обхват, информира новият брой на „Пловдивски университет” в репортажа от филологическия форум Паисиеви четения 2025. 60 текста, посветени на българистиката, съпоставителните езикови изследвания и литературоведските проучвания, образуват тематизма на тритомните нови научни трудове. Паисиевите четения са се превърнали в емблема на факултета и символ на неговата научна приемственост, слага хайлайт доц. д-р Юлиана Чакърова, главен редактор на изданието.
Паисиеви четения 2025 се реализира с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ – проект по договор № КП-06-МНФ/26 от 13.8.2025 г., ръководител доц. д-р Енчо Тилев. В първото полугодие на 2025 езиковедът публикува втората си монография – „Повърхнинният падеж в руския език: валентности и потенции”, реализира хабилитация и бе посочен като автор с динамично развитие. Преди дни той осъществи и катедрена вербализационност в Софийския университет – първата ни алма-матер. Това стана при официалното честване по случай 90-годишнината на световноизвестния езиковед проф. Стефана Димитрова, доктор на филологическите науки. Доц. д-р Тилев е неин докторант и последовател в лингвистичната изследователскост.
Основните елементи на бранда на Пловдивския университет: лого, цветова палитра и типографска система, с ясни правила за приложение в официални документи, комуникационни материали и презентации, асоциативно дестинацират към семинар, воден от проф. д-р Владимира Ангелова, заместник-ректор по качеството и атестацията. Насоката е към въвеждане на нови единни стандарти за визуална идентичност и оформяне на документи.
В акцент на семинара се превърна принципът „Университет и звено“, който регламентира съвместната употреба на логото на ПУ с логотипите на факултети и други структури в стандартизирани композиции, гарантиращи разпознаваемост и последователност във визуалната комуникация, посочва проф. Ангелова. С въвеждането на стандарта се очаква по-ясна и единна публична визия на ПУ, по-малко време за техническо оформление, намаляване на грешките и по-високо доверие сред вътрешните и външните заинтересовани страни. Новостите предстои да бъдат въведени в най-кратък срок, пише „Пловдивски университет”.
Изследвания върху конкурентоспособността на висшите училища и трансфера на технологии като инструмент за внедряване на научни резултати и иновации в практиката донасят „Питагор” за гл. ас. д-р Меги Дакова от катедра „Електроника, комуникации и информационни технологии“ на Физико-технологичния факултет
Културологичните паралели между свещения танц в Древна Елада и етнографската хореография в Мунтения, палеографският анализ на старогръцките надписи от Augusta Traiana, мистериалните култове на Митра и Трите нимфи в Дакия и Тракия и последните етапи от късноантичната история на Histria са само част от фокусировките в XX Национални студентски научни четения Европейско културно-историческо наследство. Териториалното домакинство на организираното от Студентския историко-археологически клуб „Проф. Велизар Велков“ събитие бе дадено от Университетската библиотека. Като модератори на петте панела в протокола влизат гл. ас. д-р Божидар Драганов, доц. д-р Димитър Димитров и гл. ас. д-р Самуил Шивачев.
В „Културни пейзажи: природа, памет и наследство“ честваха ексдекан на Философско-историческия факултет. С „Нова концепция за занаятчийството: културно наследство, иновации, рестарт“ доц. д-р Красимира Кръстанова представи резултати от актуални свои изследвания и научни интерпретации, предлагащи нов прочит на традиционното занаятчийство. Форумът се превърна в един емоционален и вълнуващ празник, на който бе отбелязана и 70-годишнината на доц. Кръстанова, оповестява текстът.
Преводът на „Българската драматургия“ на Франк Волман превръща филолога славист проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова в притежател на Специалната награда на Съюза на преводачите в България. В мотивите за удстояването стоят и аргументите: „за изключително високи постижения в областта на преводаи на неговата теория, история и критика“. Трудът на чешкия литературовед Франк Волман представлява първата история на българската драматургия, която той написва преди близо сто години, но която за първи път стига до българските читатели.
„Ода за културата” на своестиловия семантичен композиционист Петър Краевски слага кулминацията в този брой на изданието.