Българският език влиза във фокуса на естествения и изкуствения интелект

Сред акцентите в научната програма на Паисиеви четения 2025 влиза дискусионният форум „Книги и идеи“, започващ на 8 ноември (събота) от 10. 00 в 10. аудитория на Пловдивския университет. На него анонсират новите заглавия на преподаватели от Филологическия факултет, след което предстои и научна дискусия. ПУ осъществява няколкодневни Паисиеви четения. Общият брой на заявилите участие е 138 души, като 28 от тях са от чуждестранни университети (в Полша, Чехия, Сърбия, Хърватия, Украйна, Гърция, Германия, Швеция); 61 са участниците от Пловдивския университет, а 49 доклада ще бъдат изнесени от представители на други научни институции от България: СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, Нов български университет, Лесотехнически университет в София, Медицински университет – Пловдив, Аграрнен университет – Пловдив, Американски университет в Благоевград, Академия на МВР, Тракийски университет – Стара Загора, сочат статистическите показатели. Гости от почти десет държави за 43-тото издание на традиционната филологическа конференция очакват домакините. Форумът в 10 секции се провежда между 6 и 9 ноември в Ректората на ПУ „Паисий Хилендарски“ и е организиран от Филологическия факултет, като за реализацията финансова подкрепа дава Фонд „Научни изследвания“.

Експозицията „Изкуство & обществено пространство“ (проекти за монументално-декоративна живопис на пловдивски художници), предоставена от Народна библиотека „Иван Вазов“, става визуална опция. Друга съпътстваща инициатива е  изложбата на синтактични дървовидни структури „Архитектура на мисълта“, подготвена от студенти и докторанти във Филологическия факултет под ръководството на гл. ас. д-р Димитър Георгиев.

Зала „Компас” става сцена за премиерата на „Да нарисуваш Живота“. Поетичната книга на доц. д-р Димитрина Хамзе ще бъде представена на 7 ноември от 17. 00 часа от литературоведа проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова.

 „Книги и идеи“ – 8  ноември (събота) от 10. 00 в 10. аудитория на Ректората модерират проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова, проф. д-р Надя Чернева, доц. д-р Елица Миланова и гл. ас. д-р Десислава Димитрова. В същия ден гостите на конференцията се насочват към Епископската базилика на Филипопол и на Стария град.

„Българският език във фокуса на естествения и изкуствения интелект“ е темата на пленарния доклад в Паисиеви четения 2025, авторство на триото проф. д-р Велка Попова, проф. д-р Димитър Попов от Шуменския университет и доц. д-р Биляна Мартиновски от Гьотеборгския университет, Швеция. Научният форум с международно участие започва в 10.00 часа на 6 ноември в 10. аудитория на ПУ Ректората, носеща името на езиковеда проф. д.ф.н. Иван Куцаров.  Водещ на церемонията е проф. д-р Красимира Чакърова, зам.-декан на Филологическия факултет по научноизследователска дейност, проектна дейност, докторанти, факултетни сайтове и факултетна организационна дейност. Приветствия ще отправят ректорът на ПУ – проф. д-р Румен Младенов, деканът на факултета – проф. д.ф.н. Константин Куцаров, директорът на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив – г-н Димитър Минев. Деканът на Филологическия факултет съсредоточава в секцията „Актуални тенденции в развитието на съвременния български език” с „Отново за граматиката на Юрий Венелин – този път с фокус към категорията падеж и към звателната форма”.

На Паисиеви четения 2025 доц. д-р Юлиана Чакърова, изследовател в областта на когнитивистиката и главен редактор на изданието, представя новите томове на Научните трудове на Пловдивския университет – Филология.

Във финала на конференцията – 9 ноември (неделя), от 10.00 организаторите инициират познавателна екскурзия под надслов „Литературни маршрути в Пловдив“. Водещ е литературоведът доц. д.ф.н. Младен Влашки, който в секцията „Бохемство и литература” представя „Кабаре и литература”, а сборният пункт за всички, желаещи да се включат в тази екскурзия, е паметникът на Гюро Михайлов до Военния клуб. В тази секция, посветена на 70-годишнината от рождението на поета Добромир Тонев, доц. д-р Гергина Кръстева ще говори за „Лириката на Добромир Тонев по страниците на литературните издания в Пловдив през 70-те и 80-те години на 20. век”.

Лингвистът доц. д-р Енчо Тилев е акцентен върху граматичната реализация на семантичната опозиция „одушевеност – неодушевеност“. Анастасия Кехайова, хуманитарист от сферата на аплайдовата лингвистика, избира  музикалния културен код като лингвокултурен феномен. Философски вектори на времето в пространството на лингвистиката привличат вниманието на слависта Светла Джарманович. Д-р Петя Клинкова от ДЕСО на Медицинския университет – Пловдив преферира „Антропология на идентичността: динамика на културните срещи в глобализирания свят”. Към „Петко-Славейковата следосвобожденска журналистика” поглежда литературоведът възрожденист доц. д-р Елена Гетова.