6 ноември – четвъртък, от 17.30 в залата на Академията

Клавирното изкуство в изпълнение на проф. Ромео Смилков идва с поредната си репрезентация. Известният у нас и в чужбина пианист, дългогодишен преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев”, излиза на АМТИИ сцената в самостоятелен концерт с творбите на български и славянски композитори.

Лауреат е на международни и национални клавирни конкурси и има над 1000 концертни изяви (след 1982) като солист и камерен изпълнител в България и 18 страни от Европа и Азия, включително Китай, Япония, Русия, Турция. Академик на Българска академия на науките и изкуствата.Реализира концерти и в Германия, Испания, Полша, Унгария и България. Автор на монографии за клавирното творчество на Ив. Спасов (на български и английски език), Николай Стойков (Ph.D), Димитър Ненов, както и три студии за клавирното творчество на Моцарт, Бетовен, Лист. Авторство на Ромео Смилков е и „Клавирен дневник“ (2019) с 18 клавирни пиеси (включително 7 транскрипции по музика за глас и пиано на Димитър Ненов), „Клавирен дневник II“ (2025) с 5 камерни произведения. Тази година излезе неговият сборник с Вокални творби по поезия на П.К.Яворов.

Концерта организират Българската академия на науките и изкуствата и Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев”.

Как възникна идеята за този концерт? 

Постепенно се натрупат лирични пиеси, повечето от които миниатюри. И в юбилейна година (на 7 юли 2025 навърших 65 години) реших да ги изнеса в няколко културни центъра в България и чужбина.

На какъв принцип селектирахте композиторите за програмата?

Реших творбите да бъдат от български композитори класици – Петко Стайнов, Димитър Ненов (мои транскрипции по техни вокални произведения), както и от творци, неразривно свързани с развитието на АМТИИ – Асен Диамандиев, Иван Спасов, Николай Стойков.

Между тях поставих два опуса с една номерация – 45, на Фредерик Шопен и Александър Скрябин.

С какво се отличават българските композитори на славянски фон?

Славянският културен ареал е най-големият в Европа. Но както в миналото, така и сега е в твърде антагонистични взаимоотношения. Може би поради изострената чувствителност, характерна за славянската душевност. Така и най-близките до нас славянски народи (сърби, македонци, босненци, хървати, словенци) са в подозрителност помежду си. Мисля, че българските композитори, макар да не са сред най-известните европейски композитори, са искрени в своята артистичност и подчертана талантливост.

Къде е средоточието между композиторите, които изпълнявате?

Общото лирично вглъбяване и заслушване в звуковата материя, характерно за народите на Източна Европа.

Сцената на АМТИИ по-различен заряд ли носи за изпълнителя? 

Концерт като концерт, но изпълнявам творба на композитора, чието име носи Академията – проф. Асен Диамандиев (110 години от рождението на твореца), изпълнявам за над 40-ти път част от мащабния опус на проф. Иван Спасов „24 Етюда за пиано“, поднасям три контрастни по стил пиеси на проф. Николай Стойков (по повод 5 години от Отминаването му). Това са творби, създадени в Академията и емблематични за творческия потенциал през последните 50 години в тази културно-образователна институция – Академията/Университета по изкуства в Пловдив.