Езиковеди изследват модела будала, балама, невежа, маскара, хаймана, роднина билингвално

Местоименната реприза още държи в предизвикателство

В Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН се осъществява дванайсетото издание на форума „Българска граматика”. Интеграционното мото на научния ивент е „Българската граматика и Балканският езиков съюз”. Основните тенденции в развитието на българския език в славянски и балкански контекст, характеристики на съвременния български език, които го сближават с останалите балкански и славянски езици или го раздалечават от тях, са двете главни тематични линии на програмата, като те съдържат множество подпосоки.

Докторът на филологическите науки от световноизвестната лингвистична школа на В. А. Звегинцев – проф. Стефана Димитрова, дава тоналност на събитието в Института за български език, насочвайки вниманието на езиковедите към широката тема за конкуренцията на езиковите форми, върху която работи адиционално и в най-ново време.

„Към спецификата на съвременната българска граматика” е погледът на чл.-кор. проф. д.ф.н. Стоян Буров. Пловдивчанката проф. д-р Илияна Кръпова от Университет „Ка Фоскари“, Италия, заяви своите „Фактивни комплементизатори в три балкански езика”, докато то славистът проф. д-р Валентин Гешев в съавторство с Елисавета Балабанова преферират „Устойчив словореден модел в българския език от Х в. до днес”.

Ритмосинтактичното заглавие „Българският езиков ареал – славянска периферия, балкански център” е изборът на лингвобалканолога проф. д.ф.н. Петя Асенова.

В балканистичен фокус е пловдивският текст на българиста д-р Радостина Колева и неоелиниста гл. ас. д-р  Галина Брусева, озаглавен „Наблюдения върху съществителните със семантичен общ род в съвременния български и новогръцки език”. Темата се влива калифонично във форумната стратегийност, сочи и най-общият анализ. От предишни изследвания на д-р Радостина Колева става ясно, че тези имена от семантичен общ род, за които в термиологията функционира изразът nomina communia, имат структурно оформяне с краесловен -а (-я) компонент, назоват лица и от двата пола, като сред яркостните особености на разглежданите езикови единици е признакът на двойното им съгласуване. Тук се отнасят думите от типа на будала, балама, невежа, маскара, хаймана, роднина.

Съавторът на текста – гл. ас. д-р Галина Брусева, работи основно в сферата на новогръцкия лингвизъм и превода, а обект на интересите й става дисертационно партиципиалната система на новогръцки. Голямото постижение на Брусева е непрекъснато демонстрираната компетентност в третирането на съвременното гръцко причастие не като петрифициран и чужд, а като пулсиращ иманентен елемент на СНГ, сочи в рецензията, достъпна в електронните ресурси, проф. д.ф.н. Мирена Славова за дисертационното изследване на неоелиниста, слагащ сега хайлайт върху семантичния общ род.

Българистико-балканистично съсродоточват също българистът проф. д.ф.н. Красимира Алексова и балканистът доц. д-р Екатерина Търпоманова чрез „Презумптив за изразяване на епистемична възможност във въпроси в балканските езици – какво ще да е това?”.

Д-р Ирена Русева, представител на новата генерация езиковеди в Пловдивския университет, е „предизвикана” от удвояването на допълнението и избира за форумната си партиципация местоименната реприза  при „мене ме“, „тебе те“ и структурните им побратими….

Стартиралата от студентството си в Пловдивския университет научни интереси към езикознанието Теодора Куртева, сега доц. д-р Теодора Рабовянова, фокусира интерпозиционно с „Между предложие и безпредложие (или отново за случаите с излишен и с липсващ предлог)”.

Научната дискусия на форума, от една страна, е насочена към българската граматика в славянски и балкански контекст; аналитизма на съвременния български език; прехода от синтетизъм към аналитизъм (в синхронен и в диахронен аспект). От друга, са въпросът за отношението между балканизмите и аналитизма; за съвременната българска граматика (граматически особености в именната система на българския език, тенденции в развитието на българската местоименна система, категорията определеност/неопределеност, категорията степени за сравнение в българския език, особености в системата на глаголните времена, категории на евиденциалността, подчинителни конструкции, остатъци от инфинитив в българския език, конюнктив); съвременни семантико-синтактични глаголни промени; иновации в граматическата система на българския език в съпоставка с други балкански езици; въпросът за тюркското влияние върху българския език и другите езици от Балканския езиков съюз; българският език и балканското езикознание – история, съвременност и предизвикателствата на утрешния ден; съвременната българска граматика в контекста на езиците от т. нар. „средноевропейски стандарт“.

Всички доклади, изнесени на Форума, ще бъдат публикувани в Приложението към сп. „Български език“, поясняват организаторите.