Внимателният прочит на историческите извори, предложен от авторката, убедително разкрива сложната природа на робския институт, особено при характерните за християнското общество морално-етични принципи и ценности. Със сигурност читателят ще научи много, но и ще има повод да се замисли върху вечната борба между доброто и злото, така присъща на човешката природа… Това е част от анотационната изреченскост на историка проф. д-р Пламен Павлов за „Роби и робство в средновековна България. IX – XV век”. Според него излязлата преди дни книга е съсредоточена върху сложна и дори донякъде необичайна, загадъчна тема, оставаща непозната за широката публика, та и за специалистите. Робството някак си не се вписва в традиционната представа за епохата – независимо от познатите случаи, включително в средновековна България, подчертава медиевистът

В чуждестранната историография безспорно съществува традиция, свързана с изучаването на проблемите на робството и различните му проявления през различните исторически периоди и в отделните части на света. Европейските изследователи, а по-късно и американските, съсредоточават фокуса си върху древните робовладелски общества – Древен изток, Елада, Рим. Зад тази проява на внимание към робството в тези общества стоят причини, различаващи се от чистия исторически интерес, посочва авторката.

За проф. д.н.к. Маргарита Карамихова нейната книга очаквано преобръща идеите ни за робството и робите през Средновековието – една приглушена (почти отсъстваща) тема в българската историография, а текстът на монографията с увлекателен и вълнуващ разказ води читателите в изследваното пространство, провокирайки ги да сравняват „тогава“ и „сега“, да мислят над морални дилеми и практически оправдания. „Роби и робство в средновековна България. IX – XV век” е издание на „Изток-Запад”.