Аристотеловата „Метафизика” и неговите „Категории” в сугестиращо издание на български. Преводите са от класика филолог проф. д-р Николай Гочев. „Повест за „изгубената/скрита и след векове открита библиотека от тайни книги, разкриващи всичко важно“ – така асоциират Аристотеловия текст като история. Метафизиката се оказва част от тази изгубена-и-намерена библиотека. 14-те книги образуват по-скоро сборник, отколкото единно произведение, създадено по предварителен план, гласи установяващият във времето анализационен поглед. Преводът тук е направен по редактирания от Хю Треденик текст на Имануел Бекер (Берлин, 1831; Оксфорд, 1837).
„Категории” са преведени според The Categories. On Interpretation. By H. P. Cooke. Cambridge, Massachusetts/London, England; HUP/William Heinemann, 1938/1967. В обектива на преводаческото внимание е поставен и текстът в Aristotelis Categoriae et Liber de interpretatione. Еd. L. Minio-Paluello. Oxford. Clarendon Press, 1949 (repr. 1966). Подобно на превода на Метафизика, преводачът сверява превода си с няколко други – преводите на A. F. Owen (Organon, or Logical treatises of Aristotle with the Introducton of Porphyry. London, 1853) и руския превод на А. В. Кубицки, публикуван в изданието Аристотель. Категории. Москва, 1939, което десетилетия след това е редактирано от определено лице и повторно публикуван през 1978 г.
Част от акцентите в българското издание преди преводните текстове са върху „Метафизиката“ като книга, коментарите на „Метафизиката“, ерудитските изследвания XIX–XXI, живота на Аристотел, аристотелознанието на български език, българските преводи и коментари на „Метафизика“.
„Метафизика” и „Категории” съдържа над 650 страници. Публикува се със знака на УИ „Св. Климент Охридски”.
През февруари с „Историософия” преводачът проф. Николай Гочев визитира на пловдивската сцена в литературния салон Spirt & Spirit.