Възрожденско-възрожденистка атмосфера обзема Пловдив. Осветскостен и носещ сакралния спиритуален ореол на Светите братя, празникът им става интегратор на народностно-националното светоусещане преди повече от век и половина в лоното на Класното епархийско училище! Днес честването има своята широта, донесена в десетилетията на просветен развой.

Старинният Пловдив продължава да разпръсква лъчи на буквознание!

Декада преди Класното училище да бъде превърнато в гимназия, българската възрожденска просвета придобива една от граматиките си, и то с насловно оригиналното хрумване „буквеница словенска”: своеобразна реторическа формула от значението на „или” като „тоест, сиреч” –  динамичeн похват в литературоведското съвремие и медийната текстовост.

БУКВЕНИЦАТА, конкретизирайки смисли и смислотворие, пренася знание, познания и познавателност през вековете. Своеобразна металегитимация на навигиращ символ! Словесността на Възраждането чародейно ни връща в сопран към Герово-Груевото време и съзиданието за бъднини. За „Върви, народе възродени…”!

Установен словострийм в интерпретационна фигурация – просветата ревниво пази абстрактното, докато се среща с контекстите на явените отайностявания. Танцът на буквите грациози във и чрез семиотичната система език, а 24-майското му дефиле в земите на стародавни книжовни средища озвукостява с разновибрации и кодове от хилядолетията, вливащи се в съвременни форми на социокултурен идентитет!