Белетристът Костадин Костадинов представя „Последният войнишки император“ – мащабна и завладяваща история, вдъхновена от реални събития и митологии около важни теми. Творбата е новият роман на автора. Днес, 29 април, вторник, от 19.00 в Петното на Роршах е срещата с автора. Събитието модерира Александър Секулов. Организатори са Литературkrsj фестивал Пловдив чете 2025, Литературен салон Spirt & Spirit, ИК Хермес и Петното на Роршах.
Войнишки императори, създадено от историците наименование, e номинационна единица за над 40 владетели, управлявали Римската империя в периода 235–285 година. Повечето от тях са известни храбри военачалници, издигнати на престола от войниците си. Всички тези императори властват доста кратко, а сечените от тях монети са твърде малко и в съвремието особено редки. Поради това имат специфична ценност за нумизматите.
Точно златни римски монети, ауреуси, колекционира Васил Странджев, главният герой в „Последният войнишки император “, известен сред иманярите като Императора. Колекцията му, която е събирана в продължение на години, е една от най-ценните в света, а всяка от монетите в нея притежава интригуваща история, свързана с всевъзможни превратности.
Докато издирва древните ауреуси, Васил Странджев трябва да прояви необикновени умения, за да премине гордо през смутния двайсети век: ятак на партизаните, десантчик в Съветската армия, но и политически затворник в трудововъзпитателното общежитие в Богданов дол.
Още по времето на соца Вергиния Костадинова, сестра ми, кинорежисьор, направи голям документален филм за иманярството в България. Тогава се запознах с консултантите на продукцията й, които работеха в службите, преследващи иманярската мафия. От тях след разговори на чаша с развързваща езика течност научих прелюбопитни неща. Когато ми дойде мерак да ги пренеса върху белия лист, вече бяха узрели и ферментирали. Така преди десетина години написах един текст със същото заглавие и след като му сложих точката, го оставих да отлежи. Чак миналото лято го доизмислих и надградих, за да заприлича най-после (надявам се) на завършен и плътен роман, дърпа завесата Костадин Костадинов.
–
