Задкулисни действия, лични амбиции и до какво водят човешките емоции любов, завист, омраза, честолюбие и тъга, показва ново историческо заглавие. Детерминиращо се „извисява” функцията на жените с надделяващото им влияние върху решенията на могъщи мъже водачи и появяващата се в резултат на това събитийна посока.

„Власт и страст. Дворцовите драми в българската история (от Aнтичността до XX век)“ е достояние на читателя със знака на „Българска история”. Наративът принадлежи на познато изследователско име – историкът проф. д-р Пламен Павлов разказно разтваря тайните на властовите решения: от древните тракийски царе, римските и византийските императори до владетелите на трите български държави. Как те попадат в подвластие на емоциите и какви са последиците от това. Изворови и историографски свидетелства стоят във фундамента на изследването.

„Власт и страст. Дворцовите драми в българската история (от Aнтичността до XX век)“ е опит да бъде проследена връзката, по-точно каскадата от различни по сила разнолики връзки, между „чисто“ човешките чувства и емоции и историческите събития, разкрива в предговора авторът.

Текстът започва с „От древните митове до страстите в царствата на одриси, гети, трибали и македони”, продължавайки към „Римски и византийски сюжети”, „Невероятната любов на Юстиниан и Теодора и други „византино-тракийски“ семейни истории”, „Мария, непокорната царица майка на покорена България”, „Царицата куманка, за която се говори в европейските дворове”, „Загадъчната дъщеря на цар Калоян”.

След „Сватбите на Йоан Асен…“ идват „Константин Тих, асеневката Ирина и „лъвицата“ Мария”, „Семейните драми на династията Тертеровци”, „Цар Смилец, царица „Смилцена“ и техните потомци”. Минавайки през няколко заглавни структурации съдържанието отвежда до „Две царици на име „Теодора“, две светици с името „Теофана“, за да се стигне до кулминацията с „Цената на „синята кръв“ в Третото българско царство”.