Възприемането на културното наследство отразява възможностите то да създава поведение, да формира респект към предходността, да откроява асоциируеми образи. И  не само – да променя или да формира визуални представи, да надхвърля параметрите на обособените в историческите си граници периоди, да разширява географската диаспора на проучванията. Новоиздадено изследване съдържа основни научни концепции, теории и дебати, имащи пряка връзка с моделирането на понятийната система на културното наследство. Автор на монографията е проф. д-р София Василева от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Изследователските интерпретации са илюстрирани  екземплификационно от Балканския регион, а тематиката на примерите отвежда към различен тип въздействия на наследството, имащи днес и практическата полезност за развитието на туризма и популяризацията на  локалните територии.

Авторът на „Културното наследство – между изследователските подходи и политиките за управление” води лекции върху държавната политика за културно-историческото наследство на България, история на културните институции, паметта на Европа, културни маршрути и самостоятелен модул „Паметта на Балканите“. Завършва история и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Нейно авторство са още няколко книги, сред които „Културно наследство и устойчиво развитие“, „Съюз на дружествата на художниците в България 1931–1945“, „Музеите и управлението на културното наследство през 70-те години на ХХ век“.