Повече от три десетилетия стоят между първата поява на литературоведско заглавие и излязлото преди дни второ, допълнено, издание. Творбата е фокусирана върху пародийното в литературата с оглед на българската литература. Новото издание идва с възстановени глави, минали под редукция при предишното издаване на текста.  Сега в съдържанието присъстват „Пародията в периферията на литературата“, насочена към пародията в периодичния печат, имаща динамичен активитет през първата четвърт на ХХ век, и „Пародийното в творчеството на Светослав Минков от 20-те до 40-те години“.

Част от „Пародийното в литературата” репрезентира историческата определеност на пародията, новите превъплъщения на старото понятие, концепцията за пародията в „Поетика” – класическо заглавие на Аристотел.  Анализът отвежда към пародийни и непародийни епохи, типове пародия, фундаментална и тотална пародия.

Вазовите „Чичовци” и „Записките” на Захари Стоянов са ситуирани на естетическия фон на 80-те, а наративът слага фокус и върху пародията в литературната периферия. Върху явни и скрити пародии у Елин Пелин, пародийното и хумора у Христо Смирненски и културната мисия на Смирненски в контекста на епохата.

Анализът  активира zoom за реципцията на Светослав Минков през 30-те години и фигурата му в литературната история, за модела на неговия разказ, за пародийното въобще като отношение към стил.

Авторството принадлежи на литературоведа и доктор на науките проф.  Симеон Янев, а издателският знак на публикуваното през 2025 второ издание – на УИ „Св. Климент Охридски”.