„Колко винопроизводителя?” или „Колко винопроизводители?”…
В унисон с дискутирани въпроси и допускана ортографска неточност, и то в официален формат, се насочваме към една съществена разлика. Тя буди трудности при чужденци, изучаващи български език, но често става препятствие и за носителите на родната лингвосистема.
В говорната практика е станало обичайно да се използва типът два брата, три братовчеда. Въобще към въпросите за бройната и мъжколичната форма се насочват и днес езиковеди, занимаващи се с новобългарската книжовноезикова система като генеалогия и модели на функциониране. За съвременния български правопис се отбелязва, че притежава сравнителна устойчивост.
Да, узусът съдържа структури, които евентуално може и да се превърнат в резултати на кодификация, но узуалната употреба никак не отразява кодификационно явление. Българската правописно-пунктуационнна норма е реглaментирана в кодификатора. Сега действащият е Официален правописен речник на българския език, издаден през 2012, където правописните особености при бройната форма и мъжколичната форма са пространно дадени.
Да използваме единици, назоваващи субекти и обекти на образователния процес. Така трима ученици, трима преподаватели, трима кандидат-студенти са кодификационно изискуеми употреби в книжовноезиков формат. Включително и облигаторният дефис при композитното кандидат-студенти. Употреби три ученика, три преподавателя, три кандидат студента носят тотолен контрапункт на правилните. Грешките идват от асоциирането с моделите в бройната форма. Да сравним – в аудиторията има два стола, няколко стола – изрази по бройната форма, по нея е и интеррогативното „Колко стола искате?”. Само че „Колко шарени столове имало в залата!” налага множественото число – тук изразът е оценъчно-категоризационен и не съдържа никаква въпросителна семантика, а отразява емотивната настройка на говорещия в ситуационносттта на речевоактовото действие. И още нещо – носителите на езиков радар сигурно уловиха адмиративното значение в „Колко шарени столове имало в залата!”. Адмирации за адмиративоловците! Теоретичните изследвания върху тези форми показват, че като водещ генерализиран признак на адмиратива се оформя учудването, сърпрайзното състояние на говорещия спрямо даден факт или явление.
Мъжколичната форма е от своеобразните правила на българската ортография, тази форма има доминираща роля. Неслучайно, ако говорим за участващ състав от две дами и един кавалер, то изразът става трима участници, което при поддаване на механичните употреби може да се превърне в три участника. Такива структури вдигат честотността си в разговорната форма, а и не само, като се появяват и в текстове с информационен характер.
Мъжколичната семантика детерминира граматическата структурация – есенционно, щом в тройката има едно мъжко лице, формата е трима, плюс множествената форма на номинативната дума. Още едно доказателство за превеса на семантичния фактор. Та именно семантичният фактор е декодерът в контекстуални условия.
Наближава стародавният български празник на виното. „Колко винопроизводителя?” или „Колко винопроизводители?” – кое е правилното? Колко ли? Колкото повече, толкова по-добре! За изразите – и двата са верни. „Колко винопрозиводителя?” се отнася към смислова ситуация с конкурс, в който участват винарни – всяка от тях е винопроизводител, докато „Колко винопроизводители?” влиза във валентност със събитие от локалната култура, където се конкурират, да речем, местни производители на вино. Може и стари фамилни винари!