Изследване по международна методология и анкетна карта разкрива положителните нагласи
На позиция зад необходимостта да се преодолеят пречките пред научните изследвания по темата за зеления преход, застанаха участниците във форум, домакинстван от Пловдивския университет. Тук влизат ограничеността на публикуваните данни като времеви период, ограниченията пред сравнимостта на данните за целите на международни сравнения и оказващото се необходимо положение да бъдат изполвани платени бази данни. Според констатация високият капацитет и международната разпознаваемост на българските учени в областта на зеления преход се валидира – по проекти са публикувани близо 100 статии в научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. Като резултат от форума ще се обединят усилията на учените, посветили изследванията си на зеления преход, чрез създаване на база данни с български публикации, разширяване на преподавателската дейност и акцентиране върху новите процеси и стандарти.
Представители от 9 университета и от изследователски институти у нас се присъединиха към посветената на зеления преход Кръгла маса, която организира Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) при ПУ „Паисий Хилендарски“. Участниците реализират посветени на икономическите аспекти на зеления преход, устойчивото развитие и Националния план за възстановяване и устойчивост изследователски проекти. Кръглата маса е част от ивентната линия за тридесетилетието на ФИСН и осъществяването на проекта „Зеленият преход и ролята на Плана за възстановяване и устойчивост“ от научноизследователски екип на този фукултет.
Върху широката изследователска и преподавателска дейност на Пловдивския университет и ФИСН в областта на зеления преход и устойчивото развитие постави акцент доц. д-р Маргарита Русева, декан на ФИСН. Ръководителят на катедра „Икономически науки“ – доц. д-р Стефан Райчев, пое функцията на форумен модератор. Презентирани бяха 8 научноизследователски проекта.
Проект, анализиращ опита на страни – извън ЕС, в зеления преход, доколкото промените в климата и усилията за тяхното преодоляване са проблем със световно значение, представи проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова от Института за икономически изследвания при БАН. Тя е от водещите анализатори, а проектът дава отговор дали се реализира очакваният позитивен ефект на зеления преход върху икономическия растеж. Разработват се иконометричен модел и комплекс от показатели.
Важността на научноизследователските проекти за популяризацията на екологичните стандарти сред студентите, за да бъдат подготвени да ги използват в практиката, подчерта Росица Георгиева, завеждащ отдел „Международно сътрудничество“ при Българския институт за стандартизация. Институтът предоставя текуща информация за актуалните стандарти, като повече от 40 са пряко свързани с теми на зеления преход.
Проектът, стоящ в основата на проведената в Пловдивския университет Кръгла маса, се ръководи от проф. Даниела Бобева и включва изследване на теоретичните аспекти на прехода към зелена и устойчива икономика, проблемите на поведението на гражданите в контекста на поведенческия икономикс, конвергенцията и кохезията. Важен резултат е формирането на модел за оценка на ефектите включително на поведението на фирмите с най-големи въглеродни емисии, посочват от екипа.
Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов и Икономически университет – Варна изследват развитието на селските територии, като се предлагат модели за тяхното устойчиво развитие. От Бургаския свободен университет чрез доц. д-р Янислав Желев представиха проект, осъществяван съвместно с Института по стандартизация, в резултат на който са разработени иновативни практики във висшето образование и внедряването на зелените стандарти. В инициативата участват партньори от Румъния, Италия и Литва. 12 микрокредитни курса може да бъдат използвани от университетите за интегриране в техните обучителни програми.
Насочен върху изследването на селските региони с фокус върху Североизтока и ефектите на зелената трансформация върху селското стопанство проект презентираха от Икономическия университет – Варна. Поради ограничеността на данните на това равнище екипът набира богата информация от представители на бизнеса и заинтересованите страни. Изследванията спомагат за идентификацията на иновативни практики и модели, разработени от и използвани от компании, които водят до увеличаване на кръговата икономиката и до добри финансови резултати. По темата говориха доц. д-р Таня Георгиева и доц. д-р Гергана Славова.
Към проект за кръгово земеделие, осъществяван съвместно с партньорски организации от Италия и още 10 университета от ЕС, насочи вниманието проф. д-р Стефан Шилев от Аграрния университет. С проекта се асоциират секторите на селското стопанство с ИКТ и други инструменти за създаване на устойчиво селско стопанство и кръгов подход, включително едновременно отглеждане на две и повече култури, повече органични вещества в почвата, намаляване на въглеродните емисии от почвата и други.
Извършено на базата на международна методология и анкетна карта изследване разкрива като цяло положителни нагласи спрямо зеления преход – в по-голяма степен в големите градове, сред младото население и по-високо образованите граждани, стана ясно от изложението на докторант Александра Корчева от Софийския университет
Доколко устойчиви са нефинансовите предприятия в трите аспекта – икономическа, социална и екологична устойчивост и връзката между тях. Прилага се интердисциплинарен подход на макроикономическо и микроикономическо ниво, сочи проектът ,представен от проф. Радостина Бакърджиева от Института за икономически изследвания при Българската академи яна науките. По този проект се идентифицират факторите и пречките за устойчивост на родните предприятия.