docent d-r Cveta Luizova-Horeva

Доц. д-р Цвета Луизова-Хорева: Мисията ни е да сме максимално полезни на студентите си

Езиковото обучение в УХТ е изцяло ориентирано към специфичната комуникация в съответната професионална област, посочва новият директор на ДЕОФВС

Доц. Хорева, Университетът по хранителни технологии въвежда от тази година кандидатстудентски изпит по чужд език – показател на какво е този факт?

Всъщност кандидатстудентски изпити по чужд език имаше и в миналото – в периода 1997 – 2009. Тогава бяха привлечени изключително качествени студенти в специалност “Туризъм” и франкофонската “Технология на ферментационните продукти”. Завършилите намираха бърза реализация в България и чужбина. Едни от успешните преподаватели в Университета са се обучавали именно в тези специалности. Очевидно новото ръководство на УХТ вижда владеенето на чужд език като гаранция за по-високото качество на новопостъпващите студенти.

Вие бяхте избрана за директор на Департамента по езиково обучение, физическо възпитание и спорт и реално сте във функции на декан, както може да се установи и от официалния сайт на Университета. Кои от прийомите в работата си като ръководител на Центъра по езиково обучение ще продължите и в новата роля?

Много е трудно да се сложи ясна граница между двете длъжности, тъй като в Департамента преобладават преподавателите по чужд език. С предходните директори съм работила в толкова тясно сътрудничество, че реално сме били взаимозаменяеми. Винаги съм била наясно и със спецификата в работата на другия център в Департамента – по физическо възпитание и спорт, и вярвам, че нашите колегиални и приятелски отношения ще продължат и през този мандат.

70 години езиково обучение в Alma mater alimentorum, накъде отвеждат перспективите?

Имаше времена, когато беше реална опасността дългата история на чуждоезиковото обучение в УХТ да приключи. За щастие, през последните години върху него е поставен особен акцент и както предходното, така и настоящото ръководство го обвързват тясно с успешното развитие на Университета.

Как се постига синхронът на лингвотематиката в технологичните, техническите и туристико-икономическите аспекти на преподаваните дисциплини в унисон с иновациите в тези сфери и пазара на труда?

Езиковото обучение в УХТ е изцяло ориентирано към специфичната комуникация в съответната професионална област, в която са ситуирани различните специалности. Опитваме се да отчитаме потребностите на академичното общуване и на бизнеса и да разработваме материалите си на тази база. През миналата година по междууниверситетски проект ЦЕО проведе курсове по английски език за преподавателите от всички основни звена в университета.

Езиковото обучение в нефилологически специалности далеч не е периферия, като се има предвид важността на специализирания език в съответната област и на междунационалната комуникация като цяло. Вашето мнение по темата и кои са основните необходимости в развоя на този тип обучение, ситуирано в актуалните тенденции?

Наистина става все по-ясна необходимостта от владеене на чужди езици, подчертавам, повече от един чужд език, във време на засилени международни контакти и нарастващи възможности за реализация на завършващите на европейския и световния пазар. Нашите студенти са засипвани от предложения за стажове и последваща работа в чужбина, но владеенето на език е задължително условие. Чуждият език е добре позициониран и присъства като задължителна дисциплина във всички учебни планове, но ние имаме готовност да предоставим и допълнително обучение.

Преподаватели от Катедрата по чужди езици във ВИХВП още преди десетилетия пишат учебници: знак ли е това за наличието на собствени концептуални визии в селектирането и структурацията на езиковия материал?

Катедрата по чужди езици, чийто правоприемник е Центърът по езиково обучение, винаги е била сред водещите езикови катедри в нефилологическите висши училища в страната. Наши преподаватели са носители на национални награди за внедряване на специфични форми на преподаване. Мисията ни е да сме максимално полезни на студентите си, като предлагаме знания, които не могат да бъдат получени на друго място. Затова и в миналото, и сега в езиковото обучение се използват предимно авторски материали, които периодично се осъвременяват.

През 2006 Центърът по езиково обучение става един от конституентите на ДЕОФВС. Вие самата вече шести мандат сте член на Академичния съвет. Докъде стигна ЦЕО и в какво се изразяват посланията Ви към ст.пр. Николай Желязков, който поема ръководството на Центъра?

Съвсем отговорно твърдя, че в ЦЕО са работили и работят едни от най-добрите и висококвалифицирани преподаватели по чужд език в страната. Центърът е разпознаваем, силен, с много добър микроклимат, с екип, който гледа в една посока. Това улеснява сътрудничеството ни както със сходни, така и с филологически звена. Нямам никакво съмнение, че ст. пр. Желязков ще защитава интересите на Центъра и ще бъде успешен ръководител. Той се ползва с уважението на колегите в Университета и има необходимия административен опит – вече втори мандат заема ръководна длъжност, член е на Академичния съвет на УХТ.

Горди сме от приноса си към университетския бранд – Аlma mater alimentorum и Доказани в традициите, иноватори в бъдещето са текстови изобретения на членове от нашия екип. Първото е на Ники Желязков, второто на Тенчо Дерекювлиев, до неотдавна част от нашия екип. Като съавтор на иновативната книга „Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова”, посветена на един от най-великите български езиковеди, той също издига престижа ни. Както знаем, проф. Стефана Димитрова е носител на редица международни лингвистични награди и е един от четиримата българи, които членуват в Европейското лингвистично дружество, както и единственият български член на Американското лингвистично дружество. Имах честта тя да бъде рецензент на докторската ми дисертация.

Националната библиографска линия информира, че от години автори от ЦЕО присъстват в национални издания по езикознание и електронни платформи за научни публикации. Вашата монография „Compound Nouns in Specialised Language: A Cognitive Linguistic Perspective on English and Bulgarian Tourism Terms“ бе издадена в New York и е реферирана в базата данни Scopus. Това наличие на модернизъм или лична активност е, при положение че задълженията Ви по закон са сведени до преподаването?

Преподавателите в ЦЕО успяха да разчупят дългогодишния модел на концентриране изцяло върху преподаването и започнаха да се занимават и с наука. Много ни помогнаха и близките ни контакти с колегите филолози от Пловдивския и Софийския университет. Към момента в Центъра работят двама доценти и четирима преподаватели с докторска степен; едва преди десет години това беше немислимо.

Научноизследователската линия, която се създаде в Центъра, благоприятства работата върху актуални теми. По отношение на „Compound Nouns in Specialised Language: A Cognitive Linguistic Perspective on English and Bulgarian Tourism Terms“ мога да кажа, че е резултат от интереса ми към рамковата семантика и формите на междурамково взаимодействие при конструирането на значенията на композитите – едни интригуващи конструкции в английския и българския език. Исках да споделя разработените от мен модели. За англицист, завършил Софийския университет, където англицистиката винаги е задавала големи изисквания, е престижен факт да има публикувана монография в чужбина.  Стремежът ми беше да се придържам към високите стандарти на учените, които повярваха в мен и ми помагаха по пътя ми.

Каква интерпретация пораждат следните факти: УХТ възстанови франкофонското обучение в „Технология на ферментационните продукти”, създават се нови, чуждоезикови магистратури, доц. Паскал Дюпьо от Университета Клод Бернар Лион 1 определя партньорството с УХТ като дългосрочно, а франкофонската програма – добре позиционирана?

За мое огромно съжаление, франкофонското обучение все още не е възстановено. Френският език загуби позиции в България през последните 10–15 години, отстъпи пред много по-лесния за усвояване и глобализиран английски. Броят на учениците, изучаващи този език в средните училища, рязко намаля, но все пак такива ученици има и ние насочваме в момента много усилия към възстановяването на франкофонската програма. Работим активно и по въвеждането на други чуждоезикови бакалавърски и магистърски програми, като ЦЕО участва във всеки етап от този процес.

Свръхаванградно ли е, ако в бакалавърските програми на УХТ, а и въобще на българските университети, бъде заложено обучение по два чужди езика през целия университетски курс, като се прилага формулата с успоредяване на практикоприложен и научнотеоретичен модус?

Такова обучение е заложено и към момента в учебните планове на специалностите “Туризъм” и “Хотелиерство и ресторантьорство”, както и в стария и новия план на франкофонската специалност.  Смятам, че това определено е един от факторите за успешната реализация на завършващите студенти.

В двуезичното издание „Доказани в традициите, иноватори в бъдещето” проф. Пламен Моллов, ректор на УХТ в мандат 2019 – 2023, започва отговора на въпроса за ускорената честота на визитите на чуждестранни представители в Университета по хранителни технологии с философската максима „Границите на моя език са граници на моя свят”: Вие работите в когнитивната лингвистика, доколко използването на чужди езици и способностите в идиолекта отразяват параметрите в когницията на личността?

Владеенето на чужд език не е само имиджов елемент в характеристиката на съвременния професионалист и мениджър. Достъпът до различни концептуални системи способства за едно комплексно, многоаспектно възприятие на реалността и предоставя различни перспективи към даден проблем или ситуация. А двуезичното издание, което визирате, силно се откроява на фона на всички рекламни материали на Университета, правени досега: разчупено, живо, то е илюстрация на модерен начин на мислене и на медиаторната роля на чуждия език в съвременния свят.

UFT