Проектът на преподавател испанист впечатлява с изобретателност в подхода

Емилия Маркова: Изпълнителите са все по-мотивирани, интересът нараства!

Призът за “Най-добър цялостен устен изказ” от XXIV Национален фестивал за училищен театър на испански език рейтингира пловдивски състав. Изпълнителите играха в категория Б – сцена за неезикови гимназии на територията на България, и вдигнаха интелектуалния трофей в условията на сериозна конкуренция. Актьори от IX, X и XI клас от паралелките с интензивно изучаване на испански език в СУ „Патриарх Евтимий” – Пловдив, водени от испаниста Емилия Маркова, показаха испаноезичност и артистизъм, а действията им превърнаха в артисти на триумфа Мария Попматеева, Пресияна Начева, Адриана Йорданова, Александра Пануди, Боряна Стайкова, Камен Стаменов, Лора Костова, Мария Добрева, Елеонора Колева, Ивелина Стойчева.

Голямо постижение на театрална група Teatruco – с каква стратегия стигнахте до „Най-добър цялостен устен изказ” в Националния фестивал, организиран от Посолството на Испания?

Половината от всяка една реплика на испански е интонация и темперамент. Едно изречение едновременно може да завърши с точка, с удивителен или с въпросителен знак и това зависи от начина, по който ще бъде изговорено. Тялото, изражението, движенията на актьора вдъхват живот на думите. Текстът може да е уникален, но изречен монотонно и безизразно, ще отекне глухо. Разбира се, и обратното – дори при една страхотна актьорска игра, ако се сипят безсмислици, отново зрителят остава празен.

Мисля, че успяхме да съчетаем и двете.

Адаптация на „Циганско чудо” от Мария Сиерра – въздействието на темперамента ли търсехте при избора на произведение и как преподавателят испанист влиза в ролята на театрален режисьор, за да разпредели ролите, кои фактори влияят при избора му?

Ще започна с отговора отзад напред. Питам учениците кой ИМА желание да участва в подобен проект, предупреждавайки ги, че веднъж поели този ангажимент, те ще трябва да отделят много от свободното си време за репетиции и за наизустяване на реплики. Подборът ми е единствено този – да искат. След това се събираме и заедно започваме да обсъждаме пиесата. Питам ги какво ще им е интересно да играят, четем сценарии, отсяваме. Когато вече се спрем на дадено произведение, обмисляме типажите и броя и сложността на репликите. Тогава ги оставям да преценят възможностите си и да решават – според обема на текста, предназначен за дадената роля. Тъй като тази година сюжетът не предполагаше особено изразена главна роля и съответно второстепенни, имаше и много мъжки персонажи, а групата ни беше предимно от дами, решихме да напишем действащите лица на листчета и всеки да си тегли.

Не смея да определям аз кой кой ще е, да подценя или надценя някого, защото за мен в основата на всичко се крие желанието, всеотдайността и доверието. Ако наруша едно от тях, мисля, че не бихме постигнали успеха, на който се радваме в момента.

Тъй като пиесата, която играхме тази година, никога не е представяна пред публика (или поне в интернет пространството не открих подобна информация), използвах неизмеримите възможности на въображението си, което, освен да ме тормози в ежедневието (смее се!), се оказа, че може да бъде и доста полезно. По сетивност съм повече артист, след това е испанистът! Лично изигравам всяка роля така, както си я представям, за да визуализирам идеята си и да помогна на децата. Насърчавам и тях да си представят образите на своите герои. Гледаме клипове и филми, в случая с испански цигани и техните жестомимични привички.

След като вече имаме героите, нагласяваме сцените. Много е важно да преценим възможностите си, затова опростяваме до максимум декорите и облеклото, като наблягаме на смисъла, езика и играта. Всъщност наградата ни е именно за това.

Както миналогодишната, така и тазгодишната пиеса е доста адаптирана. В хода на играта  започват да ми хрумват идеи. Вмъквам свои текстове, които накрая завършват с послание.

Избрахме „Циганско чудо” заради стила на речта, заради повечето действие. Това също ни е условие – репликите да бъдат придружени от действие, защото в противен случай може да загубим интереса на публиката, ако пиесата е твърде „застояла”. Театралната постановка е добра тогава, когато дори и да не разбираш съвсем текста, пак ще уловиш сюжета.

Има ли предпоставки да превърнете Teatruco в школа за лингвотеатрални триумфи?

Има. Децата са все по-мотивирани, а аз набирам все по-голям опит. Изграждаме си име в тези среди. Когато миналата година за първи път обявих проекта си, децата, които се записаха, не бяха много и бяха с колебливи настроения. Тази година са двойно повече, а за идната интересът е огромен!

Игрова комуникация на чужд език в сюжета на художествената роля и играта – кои спускащи се при извънсценична комуникация езикови бариери вдига сцената?

Идеята да правя театър на испански, ми хрумна като метод да накарам децата да проговорят езика. Училището ни изобилства от ученици, които владеят безупречно испанската граматика, съответстваща за нивото им, но не смеят да кажат и „Здравей” гласно. И тази бариера, която сами си поставят, е толкова устойчива, че всяка година завършват десетки потенциални “мълчащи” испанисти. Тъй като съм учила класически езици с всичките им тайнства, съзнавам богатството на живия език.

Когато започнат да учат репликите наизуст, после са по-уверени да ги изрекат. Така неусетно се отпускат да говорят и извън репликите. Започват да придобиват повече сигурност, да усетят удоволствието да практикуват знанията си. А практиката на един език е в говора.

Колко езикови кули строи на сцената homo ludens?

Колкото са превъплъщенията! Повече у Хьойзинха…

Водите паралелки с интезивно изучаване на испански в неезикова гимназия, но моделът на обучение вероятно допуска в значителна степен да бъдат овладявани чуждоезикови способности от типа на усвояваните в специализираните езикови училища?

Абсолютно да. Броят на часовете в подготвителен VIII клас е същият, както и в езиковите гимназии, часовете в последващите класове, профилирането с испански език в ХI и XII клас. Нивото, на което завършват зрелостниците, е B2, същото като в една езикова гимназия.

Според статистически данни испанският е вторият най-разпространен език в световен мащаб по отношение на носителите, най-говореният от романските езици и третият най-употребяван в интернет. Кои признаци му носят този висок рейтинг?

Няма смисъл да боравя с всеизвестни факти… Почти цяла Южна Америка е испаноговореща, Испания е една немалка държава, и т.н., и т.н. Аз виждам нещата така – испаноговорещите са едни от най-социалните, най-топлите и емоционални хора. Те търсят контакт, комуникация, запознанства всякога и навсякъде. Може би, ако се направи един експеримент и се пуснат 10 испанци и 10 …, примерно французи, в непозната среда, сред непознати хора и после се провери кои са установили повече контакти, ще си отговорим на този въпрос. Сигурна съм, че испанците ще са завързали разговор с всички и поне с половината вече ще са в приятелски взаимоотношения.

А в какво е чарът на испанския език?

За мен – във всичко. Мелодичност, емоция, изразителност…

Един въпрос от традицията – да научиш чужд език, е талант за учене на чужди езици, предразположеност към конкретния език или много труд?

Предразположеност за учене на чужди езици. По мои наблюдения повечето деца имат предразположеност. Малко са тези, които независимо от положените усилия не постигат резултат. Други имат дадености, но поради мързел и нежелание не развиват способностите си. И едва една шепа, които полагат неимоверни усилия, но не постигат нищо. И все пак, аз се базирам на опита ми с деца, вече насочили се към лингвистиката.

Увличат ли се Вашите испаноговорещи момичета и момчета по етимологията на испанските думи?

Опитвам се да ги увлека. Когато имаме повече време в часовете, им „разфасовам” думичките на части и им обяснявам кое откъде идва. Как, ако се замислят над корена на думата и нейния произход, в съзнанието им ще се изгради една представа за лексикална взаимосвързаност между романските езици.

Какво става в залата, ако има ученик, който е билингва, и преподаваният чужд език е негов native language от единия родител: хаос, атракция или стимул другите да се съревноват с човека билингва?

Нито хаос, нито атракция, дори не и стимул. По-скоро биха го игнорирали и биха се възползвали от знанията му по време на изпит или контролно. Събуждането на компетитивни желания или инстинкти е специфично!

Снимки: https://patriarcha.com