Премиера на „И винаги в любовта” започва днес, 9 февруари, в Bee Bob Café. Изданието е на „Жанет 45”, а модератор Елена Левашка.  Началото е в 18.00.

Героите на Ина Иванова познават самотата, но не се боят от проявленията на обичта. Сборникът с разкази „И винаги любовта” съдържа утешителните и понякога смешни истории – на хора, влюбващи се стихийно, разочароващи се, губещи любим или откриващи собствената си уязвимост. Субекти, които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли, посочват от издателството.

Като цивилизация, ние си позволихме да се възприемаме за венец на природата, да настояваме за антропоцентризъм. Но сме част от твърде голям, недосегаем засега кръговрат… Какво друго ни остава, освен да започнем най-сетне да проявяваме всемилост? Иначе личната ми формула е да помня, че съм душа в тяло, а не тяло с душа, споделя в интервю пред „Портал Култура“ Ина Иванова.

За Невена Дишлиева-Кръстева „И винаги любовта“ се е сгушила във всички предишни книги на Ина Иванова.. Преструва се на проза, но си е чиста поезия. В нея се усеща вкусът на повечето съставки, характерни за писането на Ина изобщо: безупречен усет за композиция, деликатна, ненатраплива случка, около която се заплита цялата история, герои, които заживяват в реалността на собствения ни живот, финали, които казват достатъчно, но и оставят достатъчно на въображението. И под всичко това, в дълбокия разказвачески казан, остава да къкри нещо, чийто вкус небцето трудно може да определи, но което те кара да искаш още, да поглъщаш жадно страница след страница, посочва  Невена Дишлиева-Кръстева.

Според анализатора това може би се дължи на онази съзерцателна наблюдателност, която заразява със спокойствие и желание да се отдадеш изцяло на текста. Или на премереното, добре овладяно чувство, с което разгръща сюжета – без кресливи обрати, без показни трикове за привличане на вниманието. Но пък с изрядно свършена проучвателна работа – все едно дали героите разгадават знаците на пустинята, работят „суха игла“, свирят Il Giorni или катерят Синаница. Историите в този сборник следват фините нишки на свързаност помежду ни, разгръщат живота като платно, което сами запълваме със смисъл. И разбира се – винаги – разказват любовта. Но любовта в нейния вселенски смисъл – като обич и нежност, като модус вивенди. Любовта като връхчето на иглата, върху която се крепи света (ни).
Създаването на „И винаги любовта“  е съфинансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

Ина Иванова е автор е на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии”, „Името на неделята”, „Летящ акордеон” и „И винаги любовта” , романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирките „малки букви”, „Криле от папиемаше” и „Нещата, за които мълчим”, повечето издания на „Жанет 45”. Редактор е на художествена литература. Преподавател по творческо писане в Модерна академия по изкуствата „Синдикат”. Носител на национални награди.
Нейни текстове са превеждани на английски, руски, немски, полски, испански, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.