Промените в българските села отразяват паралелното протичане на две противоположни тенденции  – изчезване, обезлюдяване, драстично демографско застаряване, от една страна, и „обновяване“ – връщане на село, заселване на млади хора, предприемачески дух и инициативи, от друга, информира материал в новия брой на изданието за образование , наука и култура „Пловдивски университет”. То насочва към форум на Философско-историческия факултет с мото „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“, където динамичните промени в българските села са обектът на Кръглата маса „Села, хора, промени“.

За три десетилетия селата се превръщат в социално-културно пространство, генериращо опозитивни състояния. Интердисциплинарен екип от антрополози и социолози в продължение на тригодишна научноизследователска работа в контекста на проекта „Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване“ документира и анализира ситуацията.

Работата на изследователите беше насочена към разбирането на протичащите процеси, но също и към това – да се установи как хората, които предизвикват или понасят промените, удържат жизнеността на общностите и устойчивостта на териториите, които обитават. Мненията на участниците потвърдиха значимата роля на хората, които държат миналото и бъдещето в свои ръце и всеки ден пресъздават селото като общност и работят за неговата жизнеустойчивост, посочва ас. д-р  Светослава Манчева, член на екипа и координатор на проекта.

Дискусията за демографията и развитието на селата модерира докт. Мишо Гръблев, познат глас от националния радиоефир.