В Пловдив пристигат флейтистка и обоист с международен профил. Артистите от Държавния симфоничен оркестър на Анталия доц. д-р Лелйа Байрамогуларъ и доц. д-р Байрам Байрамогуларъ излизат на сцената с пианиста д-р Велислава Стоянова. Камерният концерт има мото „Музикален диалог” и започва на 26 януари (четвъртък) от 18.00 в Радио Пловдив. Концертът е под патронажа на Генералното турско консулство в България и домакинството на Българо-турския литературен клуб. Входът е свободен.

След Пловдив изпълнителите гостуват в Хасково. Музикалната им визита там е на 27 януари, а концертът стартира в 18.00 в театър „Иван Димов”.

През септември доц. д-р Лелйа Байрамогуларъ, д-р Велислава Стоянова и проф. д-р Ромео Смилков реализираха импресии от флейта и пиано за международния ден на музиката. Тогава тяхното изкуство звуча на сцената в Етнографския музей – Пловдив.

Музиката ли е изкуството с най-голяма форма на диалогичност, след като чрез музикалния език могат да комуникират в синхрон изпълнители, които дори не говорят един и същ език?

Лелйа и Байрам: По думите на австрийския философ Рудолф Щайнер музиката е най-непосредственият път към душата. Затова, сравнено с другите изкуства, тя най-лесно се възприема. Произведения, като „Песни без думи”, също подсказват силата на това изкуство.

Самата музика е един език, наречен музикален! За музиканти, които го говорят, е много лесно да се включат в този „Музикален диалог”. Това е и голямо удоволствие за нас. То ни донесе нови запознанства, които душевно и творчески ни обогатяват. В този случай имаме удоволстивето да ги споделим с д-р Велислава Стоянова.

Велислава: Заглавието на концерта се сътвори в един международен диалог – онлайн между тримата. Предлагах заглавия, включващи фрази, като „синергия‘, „пътешествия през вековете“, „барок-класика-съвременност“. Байрам предложи най-краткото и смислено – „Музикален диалог“. Байрам и Лелйа са доказани професионалисти и е страхотно да се реализира музикален диалог с тях!

Колкото е по-ясно озаглавяването, толкова по-добре се възприема. Моцарт е такъв, а самият Николай Стойков цитира Моцарт – един от любимите му композитори. Когато свирим, нещата се получават някак по-изчистено, всичко върви плавно в красива музикална линия, достъпно и лесно.

Към музикалната фамилия Лелйа и Байрам Байрамогуларъ – инструменталисти сте в Държавния симфоничен оркестър на Анталия и имате академични титли. Докъде влияе теорията в музикалните изпълнения и откъде започва индивидулизмът на изпълнителя?

Лелйа и Байрам: Теорията не може без практиката, но е много важна. Колкото е по-голям ансамбълът, толкова повече теория трябва, за да може да свирим заедно. В един голям оркестър, с десетки изпълнители, е необходима много повече теория, но ако съставът е от трима или петима изпълнители, човек има много по-голяма възможност да свири свободно.

За солистите индивидуализмът е повече в соловите ни партии, където сме око в око с диригента: той нас чувства и ние него чувстваме. Изпълняваме неговата мисъл към произведението цялостно, но той с малък жест ни дава възможност да изразим и собствената си мисъл. Относно въпроса – винаги сме на ръба между теорията и индивидуализма. Индивидуализмът е много важен за качеството на музиканта и характера на изпълнението.

Комбинацията от европейска класика и балкански мотиви носи ли специфично въздействие у публиката?

Лелйа и Байрам: О, балкански мотиви, балканска музика! Балканските мотиви са „революционни” в европейската музика: Бела Барток успява да ги съчетае, източните влиняния, балканските, турските, унгарските композитори…

Това се усеща от публиката, особено ритмите и тактовете, тези неравноделни тактове! За европейците нещо неравноделно е все още неразбираемо. Ние сме балканци и европейци и за нас е удоволствие да ги комбинираме в един концерт и да гледаме реакциите на публиката.

Велислава Стоянова: В предния ни концерт с Лелйа, през септември, в Пловдив наблегнахме изцяло на българо-турски композиции. Сега решихме наистина да направим едно пътешествие през епохите: барок–класика–съвременност. Искаме да дадем възможност на пловдивската публика за различни емоционални състояния на всяка творба от различни музикални направления. Всяка носи собствена специфика: готическа строгост на барока при Телеман; Каливода, наричат го липсващото звено между Бетовен и Шуман, с мелодичната привлекателност и ритмичната енергия, те несъмнено имат нещо общо с чешките му корени… За да  стигнем до съвременните ярки и контрастни емоции, свързани с турската фолклорна музика на Фазил Сай и Йозге Гюлбей Уста, жена композитор!

Концертирате и на Изток, и на Запад – как се пренастройвате от една музикална естетика в друга?

Лелйа и Байрам: Различните стилове и естетики се подхранват взаимно. За нас е особено важно да свирим тези различни стилове. Затова и пренастройването е много важно, то става бързо. Пренастройването, от една страна, е най-важното нещо, от друга – е най-лесното. Ние винаги се пренастройваме – от барок на модерно, от източно на западно. Различните стилове в програмата са много важни!

Скучно е за публиката да се свири на концерт само един вид музика!

Велислава Стоянова: Наистина се налага пренастройване към публиката,  специфична за всяка страна. Като пианист, често концертиращ в Полша, ми прави впечатление интересът на полската публика към балканските ритми. За мен това бе изненада. Много премиери сме правили на Николай Стойков, Панчо Владигеров, на съвременния турски пианист и композитор Фазил Сай. Изпълняваме и емблематичните фигури за Полша, като Шопен, аз обаче предпочитам по-рядко изпълнявания техен композитор Карол Шимановски.

В Турция и Кипър съвместно с проф. Ромео Смилков пък предприемаме друга стратегия. Там наблягаме  на руската музика – Скрябин, Рахманинов, но звучат и българските образци на Димитър Ненов, Николай Стойков. Говоря за два наши предстоящи концерта в Измир. Единият е по покана на самата Лелйа и отново двете в дует ще запознаем измирската публика с нови творби – български и турски.

Ако музиката е необятен свят, то същото вероятно може да кажем и за музикалния инструмент като система, даваща възможност за неизброими комбинации в постигането на музикалния ефект. Какво мислите по темата?

Лелйа и Байрам: Много, много личен, индивидуален и изразителен е инструментът. Необходимо е композиторът да знае кой характер на кой инструмент да даде. С действието на „нов инструмент” музиката се възражда!

Ние сме свирили заедно и в нашия концерт от пиано, флейта и oбой ще комбинираме ефектите и ще се възползваме от възможностите на нашите инструменти.

Велислава Стоянова: Всеки инструмент е необятен музикален свят, и то абсолютно уникален. Флейта, обой, пиано – толкова различни като звукоизвличане и тембър. Всеки носи своя облик.

Флейтата за мен е момиче, което може да е весело, тъжно, смутено, меланхолично, танцуващо… Обоят – неговото амплоа е твърде широко и разнообразно: от възможността му да изразява голяма скръб, пасторалност, закачливост и хумор, до изумителна гротескност. Момче, което търси себе си или някого.

Пианото е оркестър – камерен или голям симфоничен. Много транскрипции се правят за пиано от симфонични произведения – пианото има огромни възможности да предава емоции с мащабни размери. Може да бъде многогласен хор или едногласен – десетте пръста дават невероятни възможности за изразяване на цял калейдоскоп!