IMG-2796978d3c6d98e049e362246f53eac3-V

Проф. Ромео Смилков: Различието е в контакта с клавишите!

Публиката в Германия очаква изпълненията на пианиста проф. Ромео Смилков. Предстои неговият концерт. Академично лице, преподавател, пианист, който върви към постижението от 1000 концертни реализации.  Ако наблюдаваш инструменталния подход на Ромео Смилков, постановката му пред пианото и си в концентрацията да търсиш диференциите, то те са видими, но невинаги дефинируеми. Енигматичността, оставаща у реципиента, заема позицията на предизвикателството да търсиш постоянно кое е различето и в какво се изразява то.

Проф. Смилков, повече от 940 концертни изяви, солистични и с камерни и симфонични оркестри, уплътняват инструменталния Ви профил: безспорен динамизъм. И в потока от концертен активитет  се появиха двете книги, представени в АМТИИ в първата половина на ноември?

Нотното издание с 18 авторски пиеси и транскрипции „Клавирен дневник“ (2019) е отражение на моя концертна дейност, съвместни изяви с изтъкнати вокални изпълнители (оперни и камерни певци). Излиза и благодарение на редакторска работа на колегата доц. д-р Николай Андриянов от ШУ „Константин Преславски“.

Prof. Romeo SmilkovИзданието с Три студии (2022) също коментира интерпретаторския ми интерес и наблюдения към творби от трима гениални композитори пианисти – Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетовен, Франц/Ференц Лист. Дължа благодарност на редактора – музиковеда д-р Лазаринка Настева.

В „Клавирен дневник” е идеята за подсещащата роля на включените творби към инструменталистите и още какво…? 

То е опит за „улавяне“ на важни моменти от моя жизненен път. Свързани са и с творческо общуване на значителни съвременни композитори – Лазар Николов, Николай Стойков, Иван Спасов, Красимир Тасков. На тях, както и учители, последователи, колеги и приятели, са посветени пиесите от „Клавирен дневник“.

Кой смислов център интегрира Моцарт, Бетовен и Лист, представяни в три студии, и как собствената оптика Ви ги показва в индивидуалността на своеборазието им и във възможната тяхна репрезентация в един наратив? 

Prof Smilkov in GermanyИ тримата са изключителни композитори, очертаващи интелектуални върхове в стилистиката на Виенския класицизъм и музикалната романтика на XIX век. И тримата са неповторими клавиристи. Знаменателно е представянето на Бетовен пред Моцарт – всъщност пристигането на младежа Бетовен във Виена е свързано с желанието да се учи при Моцарт. Самият Бетовен предрича високата творческа траектория на делото на Лист.

Важният учител на Лист е Карл Черни – ученик и приятел на Бетовен. И това са само знаковите външни връзки, да не говорим за вътрешните творчески взаимовръзки. Ако добавим имената на Йохан Себастиан Бах и Фредерик Шопен, това е композиторско-изпълнителски най-висок хребет на европейската музикална традиция, свързана с хилядолетното развитие на клавирното изкуство. Към тях трябва да добавим предтечата от XVII век Джироламо Фрескобалди и Сергей Рахманинов от първата половина на XX век.

Афишът оповести изпълнения на студенти и последователи. Всъщност говорим за академичната пианистична школа на проф. Ромео Смилков?

Не мисля. Просто доста учещи са търсили помощ в своя клавирен път. Някои са мои ученици от Музикалното училища в Стара Загора, в Пловдив, други са мои студенти от АМТИИ, НМА (където бях асистент на проф. Милена Моллова), НБУ – София, други търсят специализация в определени творби и стилове. Може би са последователи в пътя ми на клавирен изпълнител, педагог и тълкувател.

Концертирате в Европа и Азия – музиката на кой от тези континенти дава повече опции за извличане на скритите потенции от звуковата „хроматика” на пианото?

Вече говорих за изключителността на европейската клавирна традиция след X век. Но да не забравяме, че първият клавир (воден орган от епохата на eлинизма), е създаден през II век в Александрия, на африканския континент, получава обогатяване в Константинопол, града на два континента, през Късната античност и ускорено развитие в Западна Европа, след IX/X век. Дело на флорентински майстори е пианофорте – инструмент, който бележи демократизацията на клавиризма и подготвя бурния развой на пианистичното изкуство през последните 400 години в  целия свят. От началото на XIX век то е планетарен феномен, в който всяка цивилизация влага свой принос. Особено значителен (от XX век) е той на американския континент и Изтока – Китай, Япония, Южна Корея.

prof. Romeo Smilkov

Без кое не може да се осъществи ефектното изпълнение на пианиста?

Без ефективност на изпълнителския подход при навлизане в същността на изпълняваната творба за пиано. Достигане до импулсите, които са наложили създаването на музикалната субстанция и нейното записване, премиера, и изпълнителско налагане в съвременния репертоар.

Prof. Smilkov i posledovateli

В началото на годината в Държавна опера – Стара Загора публиката стана свидетел на Вашите лекции-концерти „Клавирните вариации на Волфганг Амадеус Моцарт“. Само ярката му инструментална виртуозност ли е факторът, преврънал темата „Моцарт” в актуално предизвикателство, или зад неговата фигура стои и линия от постоянни енигми? 

Творческият феномен – композитор, диригент, пианист, органист, камерен изпълнител, солов импровизатор, педагог – Моцарт е загадка. Реших да отбележа началото на моите 60 години с интерпретационно навлизане в зоната на клавирните вариации – 15 творби с различно за всеки цикъл композиторско решение, нещо типично за гениалността на твореца. То е решено в триединството на три концерта, коментиращи три периода от творческия път на Моцарт. Първият концерт е с вариационни съчинения от ранните години – периода на „детето-чудо“. Вторият съдържа вариациите за клавир на композитора по френски вокални теми и влиянието от престоя в Париж, през 1778 г. Третият рецитал обединява петте вариационни творби от Виенския период (1781-1791). Общо около 210 минути – изключително творческо натоварване, но носещо много интелектуално-изпълнителска наслада.

Споделяли сте, че още от първите си контакти с пианото свирите особено, откъдето следва да разбираме различно. Кога инструменталистът притежава различие, погледнато и през академичния анализ?

Различното е точно в контакта с клавишите, с тастиерата на инструмента. Всеки пианист има свое (с индивидуализация)  докосване на пианото. Разликата в тушето се крепи и на слушането на клавирния тон и контрола на неговото отзвучаване.

 

Afish za nemskiia koncert na prof SmilkovВаша постановка гласи, че виртуоз не означава бързи пръсти, а бърза мисъл. Респективно техницизмът е външен ефект, понякога и съзнателно търсен, развиван с репетиции, но техницизмът крие „луфтове”, ако липсва темпото в инвенцията?

Мисъл на Лист казва, препредавам я свободно: всеки се оплаква и мисли за техниката на свирене, а не търси техниката на мислене.

За инвенция често говореше големият Николай Стойков. С този композитор имахте, както и той подчертаваше, синхронизирано партньорство автор-изпълнител. Написахте монография за клавирното му творчество. От днешни позиции къде поставяте Николай Стойков в историографията на българските композитори и как той излиза от националните координати, вливайки се в общоевропейските?

Академик проф. Николай Стойков е сред най-значителните съвременни композитори. Неговото тоново изкуство от над 100 опуса обогатява музикалното изкуство на XXI век, век на интегриране на различни компоненти на музикални традиции от пет континента. Богатото българско фолклорното наследство е призма, откъдето той създава забележителна авторската музика. С нея Николай Стойков влиза в пантеона на българската хилядолетна музикална зона. Изключителни са и неговите многобройни транскрипции по европейски и български творци. Връх са (над) 30 клавирни транскрипции (за пиано, за пиано 4 ръце и 2 пиана) по Й. С. Бах – учителя за всички школувани музиканти по света.

Да пишеш класическа музика, да изпълняваш класическа музика и да пишеш книги върху композитори в класиката. Само личността на един синкретичен тип автор ли свързва трите действия?

Може би са едно цяло, към което всеки естетически богат човек се стреми. Всеки го постига в степента, която му позволяват талантът, характерът, съдбата, божественото провидение, единството на случайност/необходимост.

Транскрипция на НОЩ

Фондация „Петко Груев Стайнов“ издаде през 2022 НОЩ за мъжки глас и пиано и транскрипция за пиано. Изданието съдържа в оригинал Нощта (за мъжки глас и пиано), за която се предполага, че е първата вокално-клавирна творба на акад. Петко Стайнов (12.01.1915), и клавирна транскрипция (от 12.12. 2021) на проф. Ромео Смилков,. посветена на светлата памет на майка му – Руска Смилкова (сопрано).

Koritsa Nosht

„В „Нощ” Петко Стайнов влага философско размишление, напомнящо за бавните части на клавирните сонати на Бетовен; „нощно” медитиране, което явно идва от ноктюрните на Шопен; диалогичност и вглъбеност, струящи от вокално-клавирните страници на Шуберт”, пише Ромео Смилков.

Transkripciia na Romeo Smilkov

Транскрипцията акцентира върху „клавирната унисонност” при същевременно „разхвърляне” на вокалното начало в различни пианистични регистри” и „продължава линията на ярките пианистично-композиторски коментари на Виктор Чучков и Марио Ангелов, които обработват части от симфонична сюита „Тракийски танци” в началото на новия век”.