Бисквити с брашно от глухарче и биорозов цвят разработиха УХТ студенти. Научното ръководство по получаване на продукта пое доц. д-р инж. Надежда Петкова от катедра „Органична химия и неорганична химия“. Това е малка част от приноса на Университета към създаване на функционални храни, обогатени с антиоксиданти и диетични фибри, посочват от Alma mater alimentorum.
Най-популярен е хлябът „Топи“. Той отговаря на всички стандарти и нормативни изисквания на Европейския съюз. Ориентиран е към страдащи от диабет тип 2, а всекидневната консумация в продължение на 3 месеца спомага за понижаване нивата на кръвната захар при пациентите. Този хляб е замесен със земна ябълка (гулия, топинамбур), богата на пребиотика инулин, който има положително въздействие върху организма. В брашното от глухарче, което се влага в маслените бисквити, инулинът заема 20% от състава на брашното, пояснява доц. д-р Петкова.
Създаването на иновативни функционални хранителни продукти, които помагат на организма да функционира нормално, е във фокуса на съвместната ни работа с колегите от катедра „Технология на млякото и млечните продукти“, добавя тя. В тази сфера атрактивни са млечните десерти с инулин, пектин, алгинатни перли с антиоксидантни компоненти от дренки, къпина, арония, червено цвекло, както и меко сирене „лабне“ с вложени екстракти от червени чушки под формата на алгинатен гел.
Като част от екипа по компонент 1 от Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ доц. д-р инж. Надежда Петкова изследва влиянието на биологичното отглеждане на ябълки, фуражен грах, лавандула и рози върху повишаване на антиоксидантната активност и количеството на биологичноактивни вещества в тези суровини. Не се използват пестициди при отглеждането им и при изследванията е установено, че съдържанието на антиоксиданти е с 200% повече. Ябълките са с по-висока сладост, а при характерните български етеричномаслени култури количеството на полифеноли е по-високо. Тези компоненти са отличен помощник в борбата с оксидативния стрес, който е причина за стареенето и за сърдечно-съдовите заболявания, разяснява носителят на наградата „Изявен млад учен в областта на органичната химия“ (2020) на името на акад. Иван Юхновски.
За своя принос в науката наскоро доц. д-р Надежда Петкова бе удостоена с награда за най-стойностна публикация. Призът е учреден от акад. проф. Атанас Павлов. Биографията на академика сочи, че той тръгва към науката от Спортното училище в Пловдив, завършва Университета по хранителни технологии през 1992 със специалност „Технология на биопроизводствата”. Преди да придобие степента д.т.н., дисертацията му, съответстваща на сегашната степен д-р, е в областта на технологията на биологично активните вещества, като през 2013 става професор в научното направление „Биотехнологии”. В структурата на УХТ обаче той оглавява катедра „Аналитична химия и физикохимия”, става ясно от информацията в университетската платформа.
Мотивите за приза на младия хабилитиран изследовател д-р Надежда Петкова са породени от изследванията на пектин, изолиран от мурсалския чай, за който е известно, че намалява холестерола и помага за нормалното функциониране на храносмилателната система. Изследването е направено съвместно с учени от световноизвестния Университет във Вагенинген (Нидерландия) и от БАН. Нашата публикация беше приета във високо реномирано списание в първи квартил (Q1) с импакт фактор IF-10.723 (2021 г.) и високо оценена, споделя дамата доцент.
Тя участва в 15 научни проекта, като в голяма част от тях работи съвместно със студенти и докторанти от Университета по хранителни технологии. Младите хора имат прекрасната възможност да натрупат богат практически опит, да придобият умения и компетенции за успешна професионална реализация и добър старт в кариерата за развитие в различни сфери на хранително-вкусовата индустрия, смята преподавателят от „Органична химия и неорганична химия“. Съвместната научноизследователска работа със студенти до момента е довела до отпечатване на 8 публикации, индексирани в световните бази данни Web of Science и Scopus.