Да си честитим празника на лозата и виното, да благословим предстоящата реколта с „Нека да е на берекет цялата година и виното да прелива през праговете! Амин!”. С това послание излезе енологът доц. д-р Стефчо Кемилев от катедра „Технология на виното и пивото“ при Университета по хранителни технологии и председател на Общото събрание на Alma mater alimentorum. За капацитета е важно сбъдването на призива независимо дали с вино от местните ни сортове, от чуждите, или купажно от тях. Честването на Трифон Зарезан води началото си от времената, когато по нашите земи са тракийските племена. Упойващият ефект на тяхното ароматно вино, прочуто в целия свят, допринася за жреческия контакт с боговете. Затова тракийските племена създават и култа към виното. Лозаро-винарските познания на траките и значението на лозата и виното в ежедневния им бит, културата и религията се потвърждават от археологически находки, литературни произведения на съседните цивилизации, какъвто е случаят с Омировата „Илиада“, предания и легенди.

Вероятно колкото са древни местните ни сортове грозде, толкова древни са традициите и обичаите в отбелязването на празника на лозата и виното – Трифон Зарезан, предполагат енолозите. Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат като Загрей, Сабациус и получава по-голяма популярност с гръцкото Дионис. Приема се, че именно Свети Трифон е негов по-късен „наследник“, тъй като празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници.

От 10-20 години в България паралелно с обновяването на винарските изби има промяна и в сортовия състав на винените насаждения. До вината, правени от старите местни сортове грозде, се появяват и получените от нови за България сортове – Марселан, Ежиодола, Анчелота, Регент, Дорнфелдер, Вионие, Марсан, Русан. Все по-големи площи има и от по-рано познатите ни т.нар. „интродуцирани“ сортове – Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Сира, Малбек, Пино Ноар, Пти Вердо, Шардоне, Совиньон Блан, Ризлинг. Тероарните особености на нашата страна, съчетаващи в изключителна комбинация релеф и климат, хилядолетните традиции и стремежът към постоянно развитие и усъвършенстване на знанията и практиките в отглеждането на грозде и правенето на вино са създали перфектните условия за тези сортове грозде да намерят тук още една „своя родина“, посочва специалистът.

Развитието на винарството и лозарството по българските земи има хилядолетна история, корените са в античните времена. Исторически източници датират това в периода ХІІ – VІ в. пр. н. е. Съществуват и сведения, че по част от предметите от световноизвестното Варненско съкровище, най-старото злато в света, има следи от вино.

Посоченото може да постави под въпрос мястото на „люлката на световното винарство и лозарство“. И да се разисква дали то води началото си от източното, или от западното крайбрежие на Черно море. И двата случая показват, че сортовете грозде, принадлежащи към черноморската еколого-географска група, са по-стари, отколкото тези от ориенталската, западноевропейската еколого-географски група. Това отрежда световно значение на старите, местните сортове грозде – Мавруд, Широка мелнишка лоза, Гъмза, Памид, Мискет червен, Димят (за него се смята, че е пренесен по нашите земи в дълбока древност и може да се приеме като местен сорт).