Докато семействата работеха на червената светлина на огъня, бащите разказваха за норвежки крале, за дълги пътувания до чудни земи, за велики битки. Историите се разпространиха из цяла Исландия и хората ги запаметиха и заобичаха. Някои мъже можеха да пеят и да свирят на арфа. Те съумяха да направят историите още по-интересни. Талантливите мъже бяха наречени скалдове, а песните им – саги.
Исландия е малка страна. Хората я откриха и се заселиха в нея преди повече от хиляда години. През топлия сезон те ловяха риба и морски птици, събираха пера, отглеждаха овце и косяха сено. Но зимите бяха дълги, тъмни и студени. Мъжете, жените и децата си стояха по домовете, където чепкаха вълна, предяха, тъчаха и шиеха около огньовете…
Тази езиково-образна ситуация ни води към атмосферата в най-известната книга на Джени Хол – „Викингски сказания“. Тя има има над 150 издавания на различни езици и обема времето между управлението на крал Халфдан в Норвегия до откриването на Северна Америка от Лейф Ериксон, проследявайки живота и приключенията на прочути викинги, като крал Харалд и Ерик Червения. Разказаните истории са базирани на исландските саги и са представени уж семпло, но живо и увлекателно, а това ги превръща в подходящи за читатели на различна възраст. „Викингски сказания” със знака на „Изток-Запад” и в превод на Стефан Георгиев от английски е опция пред увлечените в художествения текст и неговата смислова изобразителност.