Ние посрещаме Националната карта на висшето образование в България с положителна оценка. Тази карта може да регулира дейността на университетите и да маркира най-търсените от тях, както и реализацията на завършващите студенти. Данните следва да бъдат интерпретирани много внимателно и коректно, за да не се търсят всякакви възможности за създаване на нови висши училища безпринципно и безразборно, а по обосновани критерии и аргументирана необходимост. И основният фокус на висшето образование да бъде качеството на обучението, а не само приемът на студенти, анализира проф. д-р Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет – Пловдив.
С приемането на Националната карта на висшето образование в България се въвежда национална политика за развитието на профилната и териториалната структура на висшето образование. Картата е разработена в съответствие със Закона за висшето образование и Стратегията за развитие на висшето образование у нас за периода 2021 – 2030 година, като води до различен тип перспективи и предизвикателства.
Тази карта има правна и стратегическа основа. Изготвена е в условията на действащи нормативни актове, които обвързват субсидирания от държавата прием в държавните висши училища и тяхното финансиране от държавния бюджет с множество фактори, отчитащи качеството на обучението, реализацията на завършилите на пазара на труда, оценката за научната дейност и получената оценка за програмна акредитация по професионалните направления на висшето училище.
Научната дейност е присъща на всички висши учебни заведения, но някои от тях изпреварват в изследванията и развойната си дейност други. Редно е да бъдат подпомогнати тези, където изследователската работа е на много добро и открояващо се ниво. Това не означава, че други университети ще бъдат ограничени в научната дейност. Очаква се, че те също ще получават полагаемата държавна субсидия за наука. Иновациите по целия свят обаче се реализират със сериозен финансов ресурс и човешки потенциал, посочва проф. д-р Мариана Мурджева.
Няколко университета в България изпълват критериите и е логично да бъдат включени в допълнителни програми за стимулиране на още по-високи научни постижения. Тези университети са не само столични. Факт е пловдивското присъствие, както и присъствието от страна на Варна. В пилотните проучвания на МОН за университетска научна дейност те неведнъж се класираха на първите места и не е изненадващо, че отново отговорят на критериите за високи научни постижения – брой публикации и цитирания, значима проектна дейност с привличане на национално и международно финансиране, наличие на мощен капитал от успешни учени и изследователска апаратура.
Навсякъде по света голямата наука се прави със значително финансово подпомагане. Без да се омаловажава трудът на предимно „преподавателските“ университети. Трябва да бъде намерен начин в бъдещи образователни програми да се подпомагат и те целево. Добра възможност за това беше проектната линия, финансирана от МОН – „Модернизация на висшите училища“. Тя стимулира създаването на съвместните програми между университетите, включително и тези, които нямат силни наукометрични показатели. И все пак за стимулиране на иновативна научна дейност следва да се инвестира там, където сме най-силни, има изградена от години научна инфраструктура, доказан човешки потенциал за разработване на научни проекти и реализирани модерни научни направления. Това ще направи още по-видими резултатите от изследователската дейност – публикации в престижни списания, цитирания в международни бази данни, патенти, подчертава проф. Мурджева.
МУ – Пловдив е от университетите, на които е предложен изследователски статут. Развитието му потвърждава доказаните традиции и научния потенциал, като независимо от това медиците са на менние, че перспективите изискват и динамична работа.
Допълнителните средства за научна дейност на изследователските университети предстоят като показател за добре разработена стратегия в сферата на научното развитие през следващите няколко години. Това включва не само планиране на проекти и публикации с висока научна стойност, но и подсилване на сегашните научни направления в МУ – Пловдив (в областта на персонализираната медицина, 3D – биопринтирането, лазерните дентални технологии, транслационните невронауки), привличане на нови докторанти и млади учени от страната и чужбина, обвързани с проектната дейност, сформиране на научни клъстери и мрежи с други изследователски организации, ускоряване на трансфера на иновативни технологии и укрепване на връзките с бизнеса.
Вече имаме стабилна основа – изграждаме като координатор Център по компетентност „Персонализирана медицина“ (ПЕРИМЕД) с партньори Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Института по минералогия и кристалография при БАН, създадохме Комплекс за транслационни невронауки, утвърдихме Научноизследователския център по имунология и Научноизследователския институт като структури – носители на съвременна наука и проектна дейност. Работим едновременно по няколко проекта с бизнес организации и по задание на бизнеса. Резултатите от изследванията намират убедителна реализация в практиката като научни продукти с приложна стойност, акцентира проф. д-р Мариана Мурджева.