Академията омиротвори жизнения ми сценарий, изповядва спецът по пиар и реклама
Проф. Караджов, колко медийна е медийната АМТИИ?
Днес АМТИИ е „по-медийна“ от когато и да било и повече от всички останали висши училища. Не защото те нямат качествено медийно присъствие, а защото спецификата на обучението в Академията, работата в сферата на изкуството предполага публична изява на студента – танцьор, инструменталист, певец или художник. За изграждащия се творец присъствието му в медиите не е задоволяване на егото, а гаранция за повече увереност, творчески импулс и признание за положения труд, защото нашите възпитаници по принцип се готвят за сцена и зрителска оценка. Точно по тази причина в АМТИИ като цяло и аз като пиар на тази институция се стремим да покажем на обществото всичко стойностно от нашата продукция – от премиерите на представителните ансамбли на Академията, концертите, изложбите на графиците, живописците или скулпторите, модните ревюта на дизайнерите на дрехи, изявите на хореографите и балета. Търсим чрез медиите обществената реакция и отношението към преподавателския и студентския труд и за наша радост хората изцяло адмирират творческия потенциал на Академията. Друг фактор за активното ни медийното присъствие е личността на ректора – проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Тя е отворена към журналистите, не избягва интервюта (защото има и такива ръководители), има разбираем език и художествен изказ, което мотивира самите медии да я търсят, а това увеличава ползотворното присъствие на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в печатните и електронните издания.
Книгата, която издадохте през септември, я определяте като помагало за студентите в магистърските курсове, но всъщност зад това стои и доста теоретизъм. Текстовете са селектирани на принципа на функционалната класификация?
Книгата „АМТИИ „ПРОФ. АСЕН ДИАМАНДИЕВ“ В МЕДИИТЕ МЕЖДУ 50-та и 55-та ГОДИШНИНИ НА АКАДЕМИЯТА (2014-2019)“ съдържа 92 мои пиарски текста, които през годините са отразявали най-различни значими събития в Академията, и всички са били медийно публикувани. Поставих си няколко задачи с издаването на този сборник. Първата и най-важната е да бъдат събрани на едно място текстове за анализ в часовете по връзки с обществеността със студентите от магистърските специалности „Артмениджмънт“, „Аниматор изкуство в туризма“ и особено „PR на арторагнизации“. В последните десет години в АМТИИ формираме все по-силна школа по PR в изкуството и студентите задължително трябва да получат както теоретични знания, така и качествени практически умения за създаване на пиарски текстове. Предизвикателството е голямо, защото хората идват при нас да учат PR в изкуството, но вече имаме възпитаници на високи позиции в държавната администрация – пиари на Окръжен и Апелативен съд, както и на големи компании в София. За да заемат тези постове, те са се явявали на конкурси, което означава, че подготовката им е била на високо ниво.
Втората задача на книгата също е важна – докато се обучават, студентите да работят с текстове, които отразяват реално случили се в Академията събития. По този начин паралелно с обучението те научават повече за дейността на висшето училище и споделят, че се чувстват горди от принадлежността си към студентската общност на академия с толкова висок обществен престиж.
И накрая, хронологичният подход на подреждане на медийните текстове запазва спомена за последователността от събития и инициативи в един 5-годишен период. Така сборникът се превръща в своеобразен алманах, който характеризира времето между двете годишнини на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.
Да погледнем артистично – абревиатурата PR е все по-фреквентна и с нея свикваме все повече, започва да се визуализира някак като математическа формула. Ако приемем, че ефективният пиар има кръгова композиция и свържем кръга с познатата математическа илюстрация, като P-то го асоциираме с 3.14 като константа, а R с радиуса, може ли да се подхожда математически в пиара?
Не, в PR-а няма математика. Математиката е наука, а във вечния спор – наука или изкуство е PR-ът, той не защитава себе си като наука. Ако беше наука, щеше да има ясни правила за конкретно поведение във вариативно близки ситуации, но няма, защото всичко зависи от конкретните обстоятелства. Щеше да има и ясно предвидими резултати, в случай че комуникационните подходи се прилагат „по рецепта“. Такава обаче няма, защото въздействието върху целевите групи не зависи толкова от посланието, а от характеристиките на самите социални групи.
Но PR-ът не е и изкуство, защото изкуството работи с фикционални образи, в PR-а няма място за имагинерни величини, а за въздействие върху реални аудитории с цел реални резултати.
Всъщност PR-ът е мениджърски формирана комуникация, т.е. има цел, която трябва да се постигне чрез комуникация. Както има финансов, административен или HR мениджмънт, така има и комуникационен мениджмънт. Предизвикателството е да поставиш правилно целта, да избереш точните комуникационни средства, да ги облечеш в работеща стратегия и накрая да постигнеш желания резултат. Така че не всяка комуникация е PR, но всеки PR е комуникация. Затова тук няма математика, 1+1 не е равно на 2, а 3,14 в PR-а е просто числото Пи и нищо повече.
Доказателство за какво е фактът – 800 самостоятелни публикации за 92 заглавия от изданието?
Доказателство за много интензивен и полифоничен в своите изяви научен и художественотворчески живот в АМТИИ. В книгата има текстове за провеждането на благотворителни акции, годишни концерти, публични защити на докторати, церемонии по удостояване на значими личности с почетното звание „доктор хонорис кауза“, домакинство на състезания в сферата на изкуствата, изложби, национални конкурси, провеждане на международни научни конференции, гастроли на академични състави в чужбина, общоакадемични начинания, посветени на отбелязването на национални празници и още много събития.
Трябва да отбележа, че активността и особено медийната активност в последната година е даже още по-силна. Нищо в АМТИИ не е спряло заради коронавируса, освен концертите на живо, и то последните 2 месеца. Учебният процес върви, научната продукция се умножава. Ето два примера: само за 2 дни в средата на септември ректорът на АМТИИ – проф. Шекерджиева, подписа в Русе договор за съвместна дейност с Русенския университет, откри международна научна конференция, на която бяхме съорганизатори, и накрая изнесохме и голям концерт в центъра на дунавския град. А на 20 ноември открихме не една, а две международни научни конференции – „Непознатите“ и „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, като последната е най-значимият научен форум по рода си у нас. Така че следващата книга сигурно ще съдържа не 92, а 192 публикации.
Посочвате в предговора, че ако пиар експертът е селекционерът на текстовете в тази книга, то Академията е идеологът. Тогава как да дефинираме профила на пиар експерта на академичната структура и има ли в случая двама паралелни идеолози на обща идея?
Напоследък подценяваме руската комуникационна школа, но именно тя разработи теоретичната конструкция за пиара идеолог и пиара технолог. По този начин се решава привидното двусмислие кой всъщност комуникира – институцията, от чието име и в чиято полза се прави PR, или самият специалист, който практически реализира комуникацията на организацията? Науката посочва – институцията е идеологът, а специалистът е технологът на PR комуникацията. А аз бих добавил: пази боже технологът да вземе превес и да направи дейността по PR по-важна от реалността! У нас имаме много примери за „гол“ PR, за изпразнена от съдържание каузуистика, за вербална надстройка без база. На студент, който на изпит се хване в капана, че „пиарът трябва да води хорото“, поставям слаб 2. PR мениджърът е овластен да представя идеите на институцията, да работи за обществено утвърждаване на нейните каузи, а не да поставя каруцата пред коня и реалните събития да догонват казаното.
По въпроса – АМТИИ е много повече от един PR специалист, дори това да съм аз.
Сред основните задачи на обучението по пиар и реклама сте поставили целта студентите да усвоят спецификите на пиар текста и на рекламния текст. Да погледнем обаче от друга point of view: интеграцията на пиара и рекламата – съпровождащата реклама в постигнатия пиар ефект и пиар резултатите в ефективно реализираната реклама?
Интеграцията, за която говориш, или синергията, е модерният подход, който най-пряко изразява двупосочния симетричен модел на Груниг. При него идеологът не само комуникира с публиката, за да я привлече към себе си, но и сам се променя, за да скъси разстоянието помежду им. Промените, които се извършват в организацията, за да се удовлетворят обществените очаквания, са част от PR мениджмънта и това доказва, че връзките с обществеността не са изпълнителска, а мениджърска дейност! А дължината на хипотетичната отсечка между институцията и публиките е мерилото за качеството на приложения PR. Колкото се скъсява разстоянието, толкова по-добър е пиарът.
Но в съвременния информационен век само PR или само реклама не са достатъчни. Най-добри резултати дава синергията между тях. Това е и финансово най-рентабилният подход, защото PR-ът прокарва обществено значими каузи, които медиите трансферират сравнително безвъзмездно, но рекламата е платена форма на мотивация за придобиване на стока или услуга. Ако мениджърът по комуникации успее да лансира търговски послания, облечени в социална значимост, ще спести много разходи. За нито една от подбраните в книгата 92 публикации Академията не е заплащала на медиите, а сред тях е имало и реклама на предлагани от нас образователни продукти – бакалавърски и магистърски специалности, квалификационни курсове и други. Това е висшият пилотаж на професията, но трябва да познаваш в детайли семантиката на текста и да работиш с него фино и професионално. Това именно е синергичният модел и тук уравнението е 1+1=3, защото сборът от възможностите на PR-а и рекламата не са механичен сбор, а увеличен синергичен ефект. Учим го внимателно, важно е, това е есенцията на професията.
Технологията know-how – къде се раздалечават медийният текст прессъобщение и журналистическият, написан от автор в съответна медия?
PR-ът не е само образование. Това е професия. Принципно по-добре платена от журналистическата, но трудна и не за всеки. Искам, когато изучават PR в изкуството, моите студенти първо да овладеят принципите на пиара, а след това и спецификите му в сферата на изкуството. Не можеш да станеш хирург, преди да си станал лекар. Обучението по PR изисква умение за грамотен текст. Студентите да могат да поставят концептуално заглавие, да стартират с какво, кога, как, къде, защо, да развиват тезата гладко и четивно. Знаеш ли коя е най-трудната задача при привидно завършен текст? Да накараш автора да премахне 30% или дори 50 % от написаното и текстът пак да остане ясен и разбираем. Това са ме учили в БНТ, аз съм от времето, когато от нас се изискваше да го можем. Сега го искам от студентите, за да не бъдат изненадани в практиката. Да си вербално кратък, означава да си много подреден в мисленето си. Давам за пример Радио Пловдив. Те правят кратки ударни емисии с най-важното до момента, като всяка новина е около 20 секунди. Как се разказва нещо важно за 20 секунди – ето това е есенцията на професията.
Вие преподавате в много магистърски програми, а голяма част от студентите в тях са доказани личности в сферата на изкуството – говорим ли за друг тип комуникация и за наличие на фундамент, за да бъдат търсени различни честоти в разглежданата тематика?
Да, точно така е. Неслучайно в магистратурите „Артмениджмънт“ „PR на арторганизации“ и „Аниматор изкуство в туризма“ приемаме само хора, които са „на ти“ с изкуството. Иначе не биха разбирали езика, на който им говорим, и с тях няма да имаме диалог. Магистратурата ще приключи, а те няма да са разбрали защо са били там.
В моите часове по PR или реклама свирим на пиано, защото има лекция за ролята на музиката като елемент на комплексното рекламно внушение и студентите трябва да усетят минорното и мажорното звучене, „вкусът“ на хиатуса и пораждащите се от това емоционални картини, успоредни на текста.
Говорим за изобразително изкуство, защото коментираме субективното творческо прекрояване на обективната реалност или например появилата се в 19 в. нова функционалност на човешката фигура в рекламните послания.
И почти танцуваме, когато коментираме езика на тялото и жестовете и как се формират иносказателни послания в аудиториите. Изиграваме визуално силните и слабите позиции в един кадър и репетираме как чрез пространствено позициониране да извоюваш дивиден пред опонента си. Нищо от изброеното няма да се случи, ако работим с хора, чужди на изкуството.
Кое отличава Академията, ситуирана в сегашния контекст на университетското образование у нас?
Това, че когато вървиш по коридорите на Академията, чуваш музика – пиано, китара, акордеон, кавал, кларинет, тамбура. През няколко крачки музиката е различна, понякога все още несъвършена, но амбициозна и енергична като младостта. От стените те гледат студентски картини, чуваш творчески спорове, виждаш как танцьорите загряват преди поредния екзерсис. Това го няма никъде другаде. Това е една красива вакханалия от звуци, образи, усещания, дух и темперамент, но подчинени на изключително високи преподавателски изисквания, на старание, на натиск от страна на професорите, за да може в края на краищата на изхода да се получи традиционното за АМТИИ високо, стойностно и оценено в целия свят образование. Шапка свалям на колегите си –преподаватели и студенти. В АМТИИ съм едновременно като в храм и като на сцена.
Да се насочим и към Вашите предишни модуси – журналист, рейтингов водещ в БНТ, сценарист и продуцент на филми, директор на телевизии... Измежду всичко това виждахте ли кода „АМТИИ“ и долавяхте ли сигналите от височината над Античния театър, че това ще бъде Вашата сцена?
Вкарваш разговора в много деликатна тема. Като се замисля, съдбата винаги ме е водела между две жизнени линии – прагматичната и творческата, и често ми е давала знаци, които или не съм успявал да ги разчета, или съм ги подценявал.
Неизличим спомен от детството е как майка ми, завършваща АМТИИ (тогава ВМПИ), свири на огромното пиано Eduard Seiler и цялата къща срещу Цар Симеоновата градина се изпълва с музика. Апропо, къщата беше на гърба на Дома на техниката, където по-късно се помещаваше телевизията „Евроком България“. Когато през 2009 влязох в нея като директор, все едно само пресякох улицата. Иначе на 8 години започнах да свиря при Стела Иванова-Ослекова, а солфеж ми водеше Петя Пехливанова! Последва рок банда в гимназията, джаз в Софийския университет, където наред с българската филология още в първи курс спечелих конкурс за басист на Университетския рагтайм бенд, ръководен от Владимир Радулов. С този уж студентски джаз състав, подкрепен от професионални музиканти, обиколих с концерти Европа, бях в Западен Берлин десет дни след падането на стената, свирих на тържествата по повод 900 години от основаването на най-стария университет в света – Болонския. Всичко това се случи в компанията на чудесни музиканти и приятели, като кларинетиста Христо Златинов, тромпетиста Венци Благоев, китариста Сашо Куманов. Най-голямата ми грешка беше, че като се върнах в Пловдив, оставих баса. Но знаците продължаваха сякаш насила – буквално първата ми репортерска задача в БНТ ме срещна с проф. Иван Спасов, който след това гостува поне в 3 мои ефира, а още в първото ми икономическо токшоу – „Бизнесмагазин“, по Канал 1 поканих Петър Салчев, тогава 21 – 22-годишен, да пее на живо в праймтайма на единствената тогава телевизия. Надявам се това участие да му е помогнало по пътя нататък. Последваха ТВ интервюта с творци, като Цветана Манева, Димитър Киров, Теодосий Спасов, Борис Годжунов, Мими Иванова, Анастас Константинов; авторство и продуцентство на повече от 12 филма, някои от които с награди на престижни международни сцени. Но… и магистратура по финанси като доказателство за вечния контрапункт, за който говоря.
И понеже човек наистина има разписан „жизнен сценарий“, дойде предложението от тогавашния ректор – проф. Милчо Василев, да поема пиара на тържествата по случай 50-годишнината на АМТИИ. Не съм се замислил и за минута, а след това Академията ми даде всичко, за което съм мечтал – дух, емоция, атмосфера, и удоволствието да правя това, което харесвам и мога. Академията, с която сме връстници, просто събра на едно място всичко мое – прагматично и творческо, филология и финанси, журналистика и изкуство, и това роди книгите ми за кризисния PR в изкуството и синергията на комуникациите в изкуството – две монографии на празно поле в науката ни.
Ето защо мисля, че важните неща в живота на човек са предначертани и винаги се случват по най-добрия за него начин. Просто трябва повече да се вслушваме в себе си, да се научим да се „четем“ и да си вярваме.


