Доц. д-р Владимир Владимиров: Публиката оценява красивата и вълнуваща народна мелодика

Dotsent Vladimir Vladimirov

 Асен Мусов е истински пример за младите, подчертава диригентът на Академичния оркестър

Концертът с мото „Акордеон и фолклор“, звучал преди няколко дни в АМТИИ, обедини сценичното присъствие на опитни инструменталисти от Академичния оркестър,на студенти, които свирят в него, и солиращи инструменталисти от различните образователни степени на Академията. Академичният оркестър, гл. диригент проф. акад. Милчо Василев и диригент доц. д-р Владимир Владимиров, откри програмата с „Мешаница“ на Ангел Димитров. Ангел Чакърова и Георги Куманов изпълниха „Тракийци“ на Ангел Чакъров, като авторът на „Тракийци“   презентира солово„Влашко хоро“. Цветомир Лазаров – „Крали Марко“ от Ангел Димитров, Васил Узунов изсвири собствената си творба – „Паурово хоро“, а след това заедно с Георги Лилкин и Милко Толумов поднесоха и друго произведение на младия композитор – „Зидаровска игра“. Господин Иванов заложи на Вълчова ръченица“ от Ангел Димитров.

Dotsent Vladimirov i muzikantite

 Две пиеси на Петър Ралчев прозвучаха в концерта: „Ръченица“ в изпълнение на Койчо Койчев и „Копаница“ в солистичната изява на Александър Маринов, който гостува на сайта след това свое участие.

Дамския образ сред соловите участие представи вокалистката Дияна Василева с „Прочу се Найден“, аранжимент на Ангел Чакъров.

Diiana Vasileva

 Доц. Владимиров, какво показа концертът „Акордеон и фолклор“, ако погледнем извън темите, посочени в програмата?

  Идеята всъщност е да представим акордеона като един вече убедително вписал се във фолклорната ни традиция инструмент. Трябва да подчертаем, че и според стандартите на ЮНЕСКО, ако една културна практика съществува 50 години, то тя се приема за традиционна. Това важи с голяма сила за акордеона през последните десетилетия в България, а вярвам и в бъдеще.

  Много от водещите съвременни акордеонисти са завършили Академията. Студентският период сигнален ли е за бъдещето на един акордеонист?

Безспорно тук с голяма сила проличават качествата на бъдещите лидери в акордеонното изкуство, но това е показателно и за творческата среда в Академията, която формира новите поколения изпълнители на този инструмент.

Често младите изпълнители прибягват към скоростта и техниката, усеща ли се загърбване на мотивите, мелодиката и онова, което всъщност е в основата и във фреша на българската народна музика независимо дали е от концертноансамблов или сватбарски тип?

От позицията на опита си ще кажа, че това е присъщо за младите изпълнители – увличат се повече по техника и бързина. Но истинският майсторлък идва малко по-късно – с тяхното творческо съзряване, с натрупване на сценичен опит и с търсене признание не толкова от колегите, колкото от публиката. И това, което тя всъщност иска и оценява, а то много по-често е красивата и вълнуваща народна мелодика.

Студенти и опитни музиканти свирят в оркестъра на АМТИИ, който дирижирате. Къде е средоточието на опита и стремежите? 

IMG_8497

Ядрото на нашия оркестъра са щатните музиканти. Те с течение на годините генерират ценен опит. Препредават го на студентите на репетиции и на сцена. Студентите, завършвайки Академията, непрекъснато подменят състава на оркестъра, но в това е и очарованието на преподавателската работа – да работиш с нови и нови хора и да съумяваш да предаваш натрупаното знанието на по-младите изпълнители.

Docent Vladimir Vladimirov dirizhira

И нещо за Асен Мусов да кажем – доайен, много ритмичен, като го гледаме на сцената, сякаш е на държавен изпит, без подценяване на ситуациите, въпреки че има хиляди часове изпълнена народна музика. Какъв е на репетициите?

Asen Musov

Асен Мусов е истински пример за младите в оркестъра – изключително активен и отговорен към работата си и винаги е първи на репетициите. Винаги си взима вкъщи щимовете и отделя време за самоподготовката си – нещо, което бих искал да видя в повече студенти и което всъщност прави този колективен творчески процес по-лесен, резултата по-бърз и удовлетворяващ. Естествено, благодарение на неувяхващото си чувство за хумор много често внася свежа доза хумор, но винаги в точния момент на работата.