В интерпретация на известен автор – tempus и locus детерминират литературния текст

Atanas dalchev v Solun i Istanbul

Тезата за определящата роля на темпоралния и локативния фактор върху литературния текст изразява д-р Антон Баев. Известният поет, белетрист, интерпретатор и журналист посочва своята позиция, тълкувайки „Атанас Далчев в Солун и Истанбул”,  написана от д-р Хюсеин Мевсим, професор по  български език и литература в Анкарския университет (Ankara University),  завършил „Българска филология” в ПУ „Паисий Хилендарски”, и излязла със знака на Жанет 45.

Всички трудове на Хюсеин Мевсим ме убеждават, че литературните текстове зависят не просто от времето, когато се раждат, но и от мястото, което ги ражда и което те пренасят (съхраняват) през (от) времето, подчертава д-р Антон Баев,  редактор на книгата.

Проф. д-р Хюсеин Мевсим е автор на монографии, студии и изследвания в областта на литературната история и българско-турските културни връзки. Сред неговите заглавия са  „Пътуването на Чудомир в Турция (1932)“, „Между два бряга“ (Годишна награда на Съюза на преводачите, 2014), „Никола Фурнаджиев и Истанбул“, „Петър Дачев и Истанбул“, „Земя пределна“ (Национална награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика, 2020).

Книгите на Хюсеин Мевсим зададоха съвсем нов тон в изучаването на литературната ни история в последните десетилетия. Тя се еманципира и „кинематографично“ оживя в диалози, спомени, фийчъри и документи, в разчетени непознати страници от живота на българските поети и писатели, сочи анализът на проф. д-р Евдокия Борисова.

Книгата на проф. д-р Хюсеин Мевсим не просто разкрива „непознатия Далчев“, но е книга-ключ за ново разчитане на поетиката на Атанас Далчев през детския спомен, травмата и превъзмогването ѝ (чрез писане). Книга, която съчетава литературно-историческия подход с психографията, географията и темпоралността в личното творчество, категоризира д-р Баев.

Хюсеин Мевсим е и преводач на поезия, драматургия и документална литература от български, турски и руски език.

Прашните портрети, наредени върху „комода“ на литературното ни време, оживяха и заговориха в сценарийни диалози, в емоционални полемики с изследователя, поета и белетриста Хюсеин Мевсим. В новото Хюсеиново „фотоувеличение“ – този път на Атанас-Далчевата лична съдба, проблясват сцени и образи от солунските и цариградските времена, трансформират се в лирически и философски мотиви – недозабелязани и преоткрити. Пред очите ни е един нов Далчев – екзотичен, колоритен и неповторим, който нашепва: „на годините бързеят не всичко отнася…”, навлиза проф. д-р Евдокия Борисова  в дълбините на Далчевото и неговата визуализация в книгата на проф. д-р Хюсеин Мевсим