Камен Мицев е професионален обучител по компютърни и социални умения. Обучава фирми в цяла България, паралелно с това носи и фотоапарат. Член на „Фотографска задруга Пловдив”. В Задругата членуват представители на различни професии, но привлечени от фотоизкуството. Всички те са извели като цел на своите фотопрояви идеята да представят на зрителя света през собствените си очи. „Фотографска задруга Пловдив” откри в събота поредната си годишна изложба. На нея са показани фотоси от различни жанрове.

В Пловдив Камен Мицев предлага и провежда обучения чрез Мицев център. В един от курсовете – “Фотография за начинаещи”, експертът обучител демонстрира как може да бъде постигнат максимален резултат с функциите на фотоапарата.

С названието задруга мисловно насочвате към занаятчийството. Занаят от какъв род е фотографията?

За мен фотографията е занаят на споделена емоция. Благодарение на технологиите ние, хората, освен с думи, можем да говорим и със светлина. Откакто всеки снима със смартфон, фотографията е достъпно изкуство.

Какво ще добавите за мисията на Фотографска задруга „Пловдив” като допълнение към текста, който читателят вижда, когато влезе на вашия сайт?

Споделяне. Като всяка дейност, фотографията се учи и развива. Минаваме през различни стилове и периоди. Заедно споделяме техника, похвати, пътуване за снимки и изложби.

Увеличава ли се субективният момент във фотографията с нарастването на технологичните възможности и с навлизането на всеки автор в света на програмите, позволяващи „обработка” на фотоса?

Технологиите се развиват и всеки трябва да взима най-доброто. Достигнахме до момента, в който насочваш фотоапарата и снимаш, и ако не си „прегорил кадъра“, в Lightroom правиш чудеса. Но има един период на сработване с фотоапарата, на взаимно опознаване. Докато се влюбите взаимно и започнете да творите само със светлина, бленда, скорост и разните там настройки. Усещането е за технологична победа над програмите. Снимките, с които участвам на изложбата са, „Unplugged“, както казвам. Без никаква обработка.

Идеята на Задругата е да представяте на зрителя света през вашите очи. Случва ли се да има разминаване между авторското око и технологичното око на фотоапарата?!….

Оооо, много често. Затова обичайно снимаме в ръчен режим, за да опитомим фотоапарата. Правим десетки снимки, докато уловим момента. Е, понякога става от първия път. Но има една максима на любителите фотографи – ако от едно пътуване имаш една чудесна снимка, значи си е струвало.

В кой жанр снимащият притежава най-голяма свобода?

Както казах, моят жанр е „Unplugged“ фотографията – да изкараш максимума от фотоапарата без Photoshop. Снимам предимно природа, градски детайли и хора. Понякога си „открадвам” някой изгрев или залез.

Как влияе познаването на арттехнологиите на снимащия човек?

Какво е арттехнология? Ние сме заобиколени от технологии. От изкуствения интелект в камерата на смартфона до невероятните цветове на новите телевизори или умните електроуреди. Но съотношението на цветовете, обемността, светлината и изразните средства са си същите от моето детство. По-скоро общата арткултура в комбинация с технологиите във фотоапарата биха повлияли положително.

 Дистанционно управление на фотоапарата чрез смартфона – интересна заигравка с технологиите

Има ли случаи, когато сядате да обработвате пейзаж например и се стига до вътрешното противоречие между видяното като снимане и онова, което обработката провокира да се направи?

Преди време обработвах всяка своя снимка. Правех чудни HDR-и с лилави облаци, жълто-червени реки и цветущи подробности. Сега понякога пипвам през Lightroom или премахвам петна от прашинки по обектива (няма решение с праха). Понякога това го правя на място със смартфона, не можем да избягаме от технологиите. (Смее се!) Снимката е спомен, който живее и се развива. Дори по време на обработка виждаш нови детайли и споменът оживява. Често се случва да задълбочиш обработката, но добре, че има Undo, та да намерим баланса.