Проф. д-р Румен Младенов: Да бъдеш ректор на университет, като Пловдивския, е особена отговорност!

prof. d-r rumen mladenov

Гордея се с успехите на академичната общност на ПУ „Паисий Хилендарски“, с професионализма и научноизследователските постижения, с талантливите ни студенти, с многобройните творчески и спортни успехи, сумира в словото си ректорът на Пловдивския университет пред публиката в Драматичния театър – Пловдив. Професор д-р Румен Младенов смята, че най-големият капитал на един университет са хората, които работят и се учат в него. Да бъдеш ректор на университет, като Пловдивския, е въпрос на чест, обществено признание и особена отговорност, категоризира професорът биолог.

Във връзка с 60-годишнината на Пловдивския университет Държавният глава на Република България връчи на ректора президентския плакет „Св. Св. Кирил и Методий“. Почетният знак се дава и за високите постижения на висшето училище в обучението и подготовката на поколения специалисти в разнородни научни направления, както и за приноса към издигане на качеството на висшето образование и науката България.

През своя 60-годишен път Пловдивският университет се утвърди като най-голямото извънстолично висше училище. Но неговата значимост се измерва не с броя на специалностите, а най-вече с актуалността на преподаваните и усвоявани знания и с прогресивния модел на тяхното формиране, с разгръщането на съвременни научни и изследователски програми и международното сътрудничество, с все по-късия път между науката и практиката, посочи в приветственото си слово президентът Румен Радев.

От името на академичната общност на ПУ „Паисий Хилендарски“ ректорът дари Президента с Харитоновата преправка на Паисиевата История и с многоезичния атлас „Живописна България“. Като издания на университета, те са символ на традицията и приемствеността, мост между миналото и бъдещето, подчерта проф. Младенов.

В науката са известни около 70 преписа и преправки на Историята. Първият познат образец е Зографският препис, направен през 1762 г., който се приема за първообраз (чернова) на Историята. През 1832 г. монахът Харитон Рилец от село Змеево, Старозагорско, прави своя ръкопис, наречен по-късно Първа Харитонова преправка.

Познати са още 2 Софрониеви преписа на Паисиевата история, Самоковски препис, Никифоров (Рилски, Дриновски) препис, Жеравненски, Кованлъшки, Еленски, Пантелеймонов, Преображенски, Гладичов, Дряновски, Зотовски, Тошковичев, Башкьойски, Белочерковски-Горнотурчески, Ахтаров, Скопски, Бански, както и други образци от известни и  неизвестни преписвачи, сочат констатациите на възрожденистите.

Многоезичният атлас „Живописна България“ е издаден в резултат на международен интердисциплинарен проект по българистика.

Концертът, чиято идея е да покаже другото лице на университета, се организира с партньорството на Драматичен театър – Пловдив по случай трите годишнини – 60 години от създаването на висшето училище, 300 години от рождението на патрона му Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарская“. В спектакъла участваха студенти от елитни специалности – „ Актьорство за драматичен театър“, „Педагогика на обучението по музика“, „Джаз и поп изпълнителско изкуство“ и „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“, техни преподаватели, бивши възпитаници на университета, струнен квартет „Интро“ и от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.

На голямото събитие присъстваха множество представители на академичната сфера и десетки имена от протокола.