Под прожекторите на Етаж 0 в клуб Петното на Роршах (ул. Йоаким Груев 32) в Пловдив сяда Екатерина Григорова. Тя чете свои лирически творби очи в очи с публиката, очи в очи със себе си. Събитието е част от пролетната програма на Пловдив чете 2024 и от културния календар на Пловдив. Литературен фестивал Пловдив 2024 се реализира с подкрепата на Община Пловдив.

Екатерина Григорова преподава в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет, а най-новата й стихосбирка е „Отвисоко в печката пада дърво“ (2024). Носител е на национални литературни награди, между които „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис), „Славейкова награда“, „Морето“ – на сдружение „Лумен“. Нейни произведения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици. Автор е на стихосбирките „Фарадеев кафез” (2013), „Дъска по мокрия пясък“ (2014), „Празна зора“ (2019). На артчетенето публиката канят Литературен салон Spirt and Spirit, издателство Жанет 45 и клуб Петното на Роршах.

Запазена марка в литературата ще остане това обръщение „куче мое“, през което по най-топлия, личен и спокоен начин преминават стихотворенията в първата част на книгата „Поетически диалози с кучето“.Това обръщение – „куче мое“ – обаче е много особено, ако го разчетем според т.нар. „фатичен код“ от теориите на Ролан Барт и Цветан Тодоров, който има за задача да постави началото на контакта и да го поддържа, интерпретира Веселина Василева от НБУ аспекти от творчеството на Екатерина Григорова.

За Митко Новков oткритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритиеq e „поезията не е спирала да се приспособява“. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци…

Пътуването към хармонията и себеполагането в нея, величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея, родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност, вижда в творби на Екатерина Григорова  Аксиния Михайлова. Анализът отвежда още към фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност.