Поетическа археология от Иван Цанев

Ivan_Tzanev_Arheologicheski_razkopki

Българският интелектуалец Иван Цанев експозира своите  Археологически разкопки“. В тях са стихове, поеми, сонети. Книгата моделира полифоничност чрез Късчета от счупената любов, Преизбрани стихотворения, Подбор от недоизреченото и цикъл Посветени сонети.  Финалната част води към Откъслечна хроника на четенето, с текстове от Атанас Свиленов, Здравко Недков, Здравко Чолаков, Светлозар Игов, Христо Трендафилов, Дьорд Сонди, Александър Йорданов, Юлиан Жилиев, Никола Иванов, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Пламен Антов, Марин Бодаков, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлана Стойчева, Георги Господинов, Владимир Попов, Симеон Янев. 

В оформление на Красимир Апостолов, „Археологически разкопки“ се появяват по повод предстоящия 80-годишен юбилей на Иван Цанев. Премиерата предстои на 8 септември от 18. 00 ч. в Литературен клуб Перото“ (НДК). Издава Жанет 45.

Поетическата биография на Иван Цанев е семантично уплътнена от „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015). За творчеството си авторът притежава множество български и чуждестранни отличия. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.

COVER-Archeologicheski-razkopki_cover

В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…

Той отдавна знае простата истина – тайната на живота е в начина, по който мислим, чувстваме и извайваме света… В Иван-Цаневия поетичен свят читателите общуват с един жив, човешки достоверен лирически „Аз“, незащитен от ударите и болките, но въпреки това цялостен и духовно несъкрушим…

Никола Иванов, 2006

Иван Цанев е от малцината, съхранили своята несигурност и притеснение… Несигурността те спасява от претенцията на крайната истина и крайното стихотворение. Тя и то са съвършено невъзможни, съвършени в невъзможността си. 

Иван Цанев е този, който непрекъснато изпипва, редактира, променя – „черноработник риж“ – отвъд религията на окончателния текст. „Понятието окончателен текст се съотнася единствено с религията или умората“, както пише Борхес…

Пиша тази малка възхвала на несигурността поради притеснителност да кажа направо колко голям и смислен поет и човек е Иван Цанев… Понякога се улавям, че въртя като мантра в главата си един или друг негов стих. Завиждам на младите хора, които тепърва ще го откриват. Самият Иван Цанев отдавна е и свое стихотворение. Иван Цанев, който стои на хълма, сприятелен с идващите вечери… 

Георги Господинов. 2016