Пловдив отново в историята с постижения

football

Рекордът за голмайстор в българския футбол е подобрен. Датата – 13 септември 2021. Триумфаторът е Мартин Камбуров. Бележи единствения гол в двубоя на своя тим срещу „царете”. И слага короната…

Днес Камбуров е футболист на „Берое” (Стара Загора). Дебютният му гол в „А” група обаче е с екипа на „Ботев” (Пд), и то в дебютния му мач през 1999. Мартин е от школата на „канарчетата”. В нея идва от  Свиленград. Онова правило – да се върви стъпка по стъпка, се проявява и при него – играе и за родния си тим в Югоизточната „В” група, за „Спартак”  –(Плевен) в „Б” група. Привлечен е в „Локомотив” Пд и става основен футболист на „смърфовете”. С екипа им реализира повече от половината голове, донесли му рекорда.

Триумфалното постижение идва в годината, когато футболът в Свиленград чества едно столетие. Но и свиленградчанинът Мартин Камбуров постига своя рекорд, дори в месеца на тържествата. Това е футболният век на свиленградчанина.

Големият Петър Жеков, реализирал 253 попадения в българския шампионат,  носител на Златната обувка за 1969, играе до 30-годишна възраст. Мартин Камбуров с десет повече. И продължава. Времената са други, футболът се модифицира. Рекордите са за подобряване.

Но дори и да погледнем от позицията, че Камбуров постига рекорда си с десетилетие повече на терена, то има средищно решение – XX век е реализаторският век на Жеков, XXI – векът на Камбуров.

И двамата са родени в Югоизтока – Жеков в Книжовник, Хасковско, започва кариерата си в Димитровград, дори първо като вратар и защитник.

По поречието на Марица стигаме до родната територия на новия рекордьор.

И двамата носят екипа на „Берое” – Жеков вкарва над сто гола за заралии, което му дава солидна основа за рекорда. Мартин го подобри със същия екип.

И двамата са свързани с големи имена в българския футбол, идващи от Пловдив. Жеков играе в брилянтното нападение на националния отбор от времето на треньора д-р Стефан Божков заедно с Динко Дермеджиев – Чико, Георги Попов – Тумби и Христо Бонев – Зума и показват класа срещу международни грандове във футбола.

Мартин се развива като юноша в „Ботев”, дебютира в мъжкия футбол с „канарчетата”, където в същите години Чико, футболистът на „Ботев” за XX в. и рекордьорът по изиграни мачове и вкарани голове, присъства в статусите треньор и главен мениджър.

В „Локо” от Зума Камбуров усвоява тънкости по свободните удари. И ако бъде съпоставен начинът на изпълнението им – например голът на Зума срещу Перу в Мексико 1970, плюс някои постановъчни признаци в подхода на Камбуров при свободния удар, може да се констатират общи особености.

И така, Пловдив отново даде на футболната история високи факти. Орисан е този град за тази игра. От Пловдив тръгва към световните постижения и оглавилият реализаторската класация на САЩ 94, момчето от продуктивната школа на „Марица” Пд – Христо Стоичков.

Мартин Камбуров споделя в интервюта, че има хранителен режим. Нищо не казва обаче за рецептурника за голове. Нормално – то е като занаята: нито се дава, нито се издава. Който наблюдава, може да заимства.

Има обаче много основание да се подозира, че Камбуров е криптирал нещо от технологията за попадения в противниковите мрежи.

Това е някаква Мартинова съставка, собствено производство, микс от интуиция за позициониране, двигателни качества, атлетизъм, автоматика на тялото, рязкост на удара, плътност и какво ли още не. Всеки от специалистите по тези компоненти може да ги анализира детайлно.

Мартин-Камбуровото голмайсторство  обаче пребъде със скрития детайл. Няма как иначе – такава е и технологията на прочутото свиленградско малеби. Никой не знае рецептурата… Само реализаторите…

Честито на Мартин Камбуров, на пловдивския футбол, на българския футбол. Персонална честитка за свиленградчани – за футболното им едновековие и за подобрената от техния човек почти половинвековна рекордьорска константа.