ДиКиро и Слона – в „Капана” и извън него

Izlozhba DiKiro i Slona

Анализационният поглед трудно ще съвмести линията Димитър Киров – Георги Божилов и понятието за „капан”. От своя страна, title езикът позволява моделировка „ДиКиро и Слона в „Капана”. Звуково фразата има най-малко две тълкувания. Собственото  наименование обаче, ортографското правило и фоновите знания тотално насочват към извънкапанността…

И така, експозицията, разположена в галерия „Капана”, ул. „Райко Даскалов”, дава възможност за пряк контакт с картини на двамата бележити художници. Двойната изложба бе открита преди дни и продължава до 25 септември. Художникът Николай Кучков я асоциира като „голямото завръщане” на космополитите в културното ни съвремие.

Балерината Русалия Кирова, музата на Димитър Киров, предоставя 30 негови картини. От общата им семейна сбирка са и творби, свързани с Георги Божилов. Картини от собствения си фонд показва в експозицията Градската художествена галерия, а с 10 произведения от Георги Божилов в „голямото завръщане” влиза Общинският институт „Старинен Пловдив“.

Паралелите от житие и творчество у Киров и Георги Божилов са факт, независимо че живописците утвърждават тотално собствен натюрел и смислово-изобразителен стилизъм. И двамата завършват монументална и декоративна живопис в Художествената академия в София – в класа на проф. Георги Богданов, и то в една и съща година – 1959. И двамата своевременно сигнализират таланта си по запомняемо континуантен начин.

Създават авторски монументални творби – фрески, мозайки, сграфито, оформящи и до днес облика на Пловдив в аспекта на артистичното своеобразие. Генерален показател за ДиКиро и Слона обаче остава тяхната живопис. Двамата и Йоан Левиев, Кольо Витковски, Христо Стефанов, Енчо Пиронков изменят посоката на българското изобразително изкуство през втората половина на ХХ век, европеизирайки го, посочват от Градската художествена галерия.

В изкуството има една тънка вибрационна линия, даже и между приятели – овладяване на егото. И въпреки константните енигми и останалото неразгадаемо, особено творческите натури са пристрастни към това, днес в артпространството върви тезисът, че Димитър Киров и Георги Божилов, добри приятели, са успели да се издигнат над творческия егоизъм, конкуренцията и суетата.

dikiro i slona

Много ми се искаше да направим изложба на Митко. Директорът на Градската галерия – Красимир Линков, обаче предложи изложбата да бъде и на двамата големи художници. Аз много се зарадвах на идеята, защото те са връстници и бяха много добри приятели още от студентските си години. Много се обичаха, споделя Русалия Кирова.

ДиКиро, роден в Истанбул  през 1935, израства в Пловдив и е от авторите, разчупили клишето на догматичното изкуство от 60-те години.  Художественият стил на Димитър Киров се откроява и разпознава с предпочитанията му към ярките, контрастни цветове, експресията и плътността в полагането на боите. Дълбоко го вълнуват темите, заложени в циклите „Орфей“, „Далеч в историята“, „Икони“, „Кръста“. Връща се отново и отново към пейзажи от трите града, останали завинаги в сърцето му – Пловдив, Истанбул и Париж. Артистът, музиката, изкуството са перманентна тематика в творчеството на ДиКиро. Маестрото е носител на Голямата награда на името на „Златю Бояджиев“, на орден „Св. св. Кирил и Методий“. През 1997 го удостояват с френското национално отличие „Кавалер на Ордена на почетния легион“.

Роденият (1935) в Пловдив Георги Божилов развива също тук своя артистичен потенциал и експериментаторски динамизъм в намирането на  индивидуално пластицизирания изказ и постигнатата персонална палитра. В 1959, току-що завършил Академията, участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. негови творби са селектирани за екипни изложби на Съюза на българските художници.

Произведения на Георги Божилов са  монументални приложни творби в Пловдив – стенопис в Народна библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централна поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, фасади на частни и обществени сгради.

Специфичната деликатност и красотата на неговата живопис може да се дефинира като неподправена и своеобразна интелектуално  лирична амалгама, подчертава д-р Анжела Данева.

ДиКиро и Слона, присъстващи и завръщащи се, като кодекс устойчиво стоят в архитектурното пространство на „Капана”. Стоят обаче и извън него – границите на една художествена творба и особено на художническата са валидни за размерите на платното. Но и това може да се  тълкува в  аспекта на условността, защото рамката е маркиран формат, но съдържанието не може да бъде форматирано… Камо ли пластовете инвенция и интепретационната оптичност!…