„Здравната ябълка на раздора – Ваксината срещу COVID-19” бе мотото на тричасовата онлайн среща, организирана от Асоциацията на студентите медици – Пловдив. На поредица от въпроси бяха потърсени отговорите – Ваксината срещу COVID-19 се превърна в обект на масова полемика. Къде е истината сред фалшивите новини? Да се ваксинираме ли? Ефективни ли са ваксините? Как се създаде такава глобална ваксина за отрицателно време? А ако не се ваксинираме? Защо има такова противоречие сред специалистите?

Към срещата проявиха интерес над 3 000, като 1 138 от тях участваха директно в ZOOM събитието, а другите можеха да наблюдават излъчването му на живо чрез Facebook страницата на Асоциацията на студентите медици – Пловдив. Имаше възможност за задаване на въпроси, като предварително бяха получени над 120 различни въпроса, вариращи от строго научни до въпроси от личен лечебен характер.

Инициативата за събитието дойде от д-р Мирела Русева Илиева, национален отговорник на Комитета по обществено здраве – SCOPH към АСМБ. Благодарение на локалните отговорници на Комитета по обществено здраве – SCOPH, и Комитета по човешки права и мир – SCORP, към Асоциацията на студентите медици – Пловдив и тяхната добра организация, идеята се превърна в реалност.

Гост-лектори бяха проф. д-р Мариана Мурджева, дм, ректор на МУ – Пловдив, като главен координатор на Експертния съвет по клинична имунология и член на Националния ваксинационен щаб, и д-р Христиана Бацелова, специалист по епидемиология на инфекциозните болести, епидемиолог към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и първи лекар, поставил ваксината срещу COVID-19 в Пловдив.

Част от въпросите, обсъждани на срещата

Възможно ли е за една година да се създаде ваксина и колко надеждна е тя?

Проф. д-р Мариана Мурджева: Възможно е да се направи ваксина, това е утвърдителният ми отговор по няколко причини: медицината разполага с доста по-иновативни технологии за разлика от това, което беше при създаването на живите и убитите ваксини, които са класиката във ваксинологията. Сега обаче с новите молекулно биологични технологии, на които почиват съвременните ваксини, този период на създаване на ваксината може да бъде съкратен значително. С помощта на генетичните методи става много по-лесно да се дешифрира геномът на патогена, да се дешифрират и онези пептидни структури, които се кодират от определени гени, както белтъкът S1 на COVID-19, и когато тези структури са ясни, пътят за създаването на ваксината е по-кратък. Това, което изисква време, е именно производството им и особено необходимостта от клинични изследвания.

Как да избера с коя ваксина да се ваксинирам?

Д-р Христиана Бацелова: На този етап ваксините на Pfizer и Moderna се прилагат само в болнични заведения и в РЗИ-та, при тях един недостатък е трудната организация на точна бройка налични пациенти за ваксиниране. Не смятам, че на този етап е възможно да се избира, по принцип РЗИ ни снабдяват с такъв тип ваксина, с какъвто разполагат за момента. Но когато едно лице е ваксинирано с определена ваксина, трябва и втората ваксинална доза да бъде на същия производител, това се предвижда и се разпределя от РЗИ.

Освен РНК, какви са другите съставки на ваксините?

Проф. д-р Мариана Мурджева: Ваксините на Pfizer и Moderna са ваксини, които съдържат информационна РНК, която кодира синтеза за прословутия S1 протеин, който е най-имуногенният белтък в COVID-19. Тъй като обаче тази РНК молекула е много нестабилна, за да свърши своята работа в организма, тоест да бъде преведена и да бъде индуцирана синтезата на белтъка от рибозомата, тя е опакована в липидно мехурче. Това мехурче и при двата производителя е като преносител, който предпазва и стабилизира информационната РНК, която навлиза само в цитоплазмата на клетката. Също и помощни вещества, холестерол, калиев хлорид, натриев хлорид, полиетилен гликол и точно към него се смята, че възникват алергичните реакции.

Препоръчва ли се на хора в репродуктивна възраст да се ваксинират с иРНК ваксини?

Д-р Христиана Бацелова: Няма препоръки да се прави рутинен тест за бременност при поставяне на иРНК ваксините на Pfizer и Moderna. В РНК ваксините няма жив вирус, който да ни притеснява. В допълнение клиничните изпитвания при животни категорично не доказват токсичност при плода, както и не оказват влияние на фертилността и забременяването след поставяне на подобна ваксина.

Може ли ваксината да промени ДНК на човек?

Проф. д-р Мариана Мурджева: Информационната РНК, за да се превърне в ДНК, трябва да има нещо, което да ѝ помогне. При вируси, които са като COVID-19 и HIV, е необходим един ензим, наречен „обратна транскриптаза“, който може да бъде наличен в нашите клетки. Ако сме заразени с вируса на HIV, е възможно да имаме този ензим и той да подпомогне превръщането на информационната РНК в ДНК, която евентуално да се инкорпорира в нашето ядро. Възможно е и да имаме в клетките си и други обратни транскриптази от вируси, които не предполагаме, че познаваме, защото микроорганизмовият свят е толкова многообразен, че не разпознаваме всички вируси, които циркулират и могат да влязат в нашето тяло. Така че теоретично и хипотетично е възможно такава информационна РНК да се превърне в ДНК молекула. ДНК би могла да промени нашия геном, ако тя носи гени с онкогенен потенциал. Аденовирусите във ваксината на AstraZeneca и Gamaleya, някои от тях могат да имат онкогенен потенциал, такъв е установен за мишки. В аденовирусния конструкт, който се използва за тези ваксини, е лишен от такива гени. Така че вероятността на тази РНК да премине в клетъчното ядро и да има онкогенен потенциал, е нулева.

Надявам се, че българското общество ще прояви известна мъдрост и ще вярва на факти и на медицина, базирана на доказателства, и така всеки да направи своя личен избор. Но личният избор в такива ситуации е въпрос на гражданска и обществена отговорност. Защото изборът, който всички ние поотделно ще направим за нас самите, ще рефлектира върху оцеляване на обществото ни в тази епидемична вълна, посочи проф. Мурджева.

В края на събитието благодарности към гост-лекторите от името на Асоциацията на студентите медици – Пловдив отправи д-р Мирела Русева Илиева, която изрази готовност за още такива срещи и за бъдеща съвместна работа.