Пътешествието не е околоезиково, а към езика!

diana myrkova

Диана Мъркова, 3-и курс, Българска филология, носител на титлата „Морфолог на 2017″

Атрактивното лингвистично събитие на Пловдивския университет, познато като Олимпиада по морфология на съвременния български език, енергизира мисловните пространства на десетки участници. В поредното й издание наскоро те трябваше да приложат познанията си в сферата на имената и глаголната морфология, на морфологията на неизменяемите думи, на словообразуването като изобретателен процес.

Какви усещания предизвиква Олимпиадата, кое затруднява, защо е различна и как я дефинират отличените, се насочихме да разберем от www. novoplovdiv.com. Сега срещаме читателите с победителя – Диана Мъркова. 

Усещането от олимпиадата е откривателско, подобно на околосветско пътешествие. С единствената разлика, че тук пътешествието не е околоезиково, а пътуваш навътре, към самата сърцевина на езика, и обратно.

Много от задачите са толкова увлекателни, че изненадващо се откриваш в неподозирана за самия себе си светлина. На задачата за образуване на производни думи се чувствах като хирург, който оперира думите и внимава да не наруши със скалпела лексикалната им основа, а на морфологичния разбор – като психолог, който се съветва с тях, търси причините защо са „болни” от умозаключителност или резултативност и спрямо симптомите им предписва като рецепта техните морфологични характеристики. На морфемния анализ пък бях археолог, на когото се налага да разрови и почисти с фина четка няколко исторически пласта, докато открие как са се отразили последиците от действалите някога процеси върху съвременния облик на думите с непрозрачен корен. Може би неслучайно обикнах морфологията тъкмо след морфемен анализ на думата „обич”, която по неописуемо магичен за мен начин се оказа сродна с „навик”.

Олимпиадата ми напомня на причастие въпреки спорния му статут като част на речта. Винаги съм си представяла причастието като симпатично дете от смесен брак, което е наследило от майка си глаголна основа, а от баща си – именна форма. Подобна хибридна същност има и олимпиадата, която умело мимикрира формата на тест, но в основата си е едно незабравимо езиково приключение. Изключително съм благодарна на всички, които ме придружиха на тази екскурзия, най-вече за подкрепата на сърцатите си преподаватели – доц. Чакърова, доц. Куцаров и проф. Куцаров, които ми подариха „билета” за нея.