Проф. д. ф. н. Стефана Димитрова: Основната задача на съвременната лингвистика е да надникне по-дълбоко в мозъка на човека

Prof. d. f.n. St. Dimitrova

Проф. Димитрова, модерна ли е съвременната лингвистика?

В съвременното наукознание термините „модерна лингвистика“ и „съвременна лингвистика“ се приемат за синоними. В терминологичен смисъл под „модерен“ не се разбира „увлечен от модата“, а съответстващ на настоящата действителност. Във всички научни области има прояви на увлечение от модата и интерес към новите теории – това е естествено, защото учените са живи хора. Но истинската наука се развива от системно и последователно усвояване и прилагане на новите идеи, без да се отрича всичко полезно, създадено през вековете. Модерната лингвистика е предимно теоретична, защото сега се наблюдава едно натрупване на доста стабилен корпус от описания на езикови факти при недостиг на обяснителни дескрипции. Модерната лингвистика се стреми да излезе от тази неравновесна ситуация.

Споделяли сте във филологически разговори, че тълкуването на едно или друго езиково явление или изразяването на лингвистична позиция често сигнализира и за привързаност на лингвиста към определена  научна школа?

Ако лингвистът не се е формирал в определена школа и не изпитва принадлежност към такава, той има две възможности: или сам да пристъпи към изграждането на нова школа, какъвто е случаят с Олга Йокояма, Дуайт Болинджър и др.,  или да се провали като учен, както много често се случва. Нешколуваният учен практически не е учен, а лаик.

Конкретика или абстракция представлява езиковото съзнание на човека?

Езиковото съзнание на човека е плод на неговата мозъчна дейност. Като всяка мозъчна дейност то е процесуално ненаблюдаемо, но неговите резултати са наблюдаеми в езиковото поведение на човека. А езиковото поведение се гради върху използването на конкретен езиков материал по абстрактните закони на езиковата категориалност.

Българската наука дължи на Вас разгърнатото и единствено в страната теоретикоописателно изследване  – „Лингвистична прагматика”. Кога и как започнахте работата върху тази книга, която превежда сложния код на прагматиката  и логическия аспект на езика в достъпна форма за усвояване?

Самата книга написах много бързо, за около 3 месеца, след като ми беше поръчана. Но материалът за нея е събиран дълго, около 30 години, а може би и повече. В книгата са използвани и няколко материала, по които имам предварителни публикации – става дума за пресупозитивната теория, езиковите регистри и прагматичните аспекти на детската реч.

Кои фактори наложиха модерността на антропоцентричната парадигма и има ли основания да говорим за нейна доминация в най-новия период на лингвистиката?

profesor doktor na naukite stefana dimitrova

Антропоцентричната парадигма се налага все повече в резултат на пренасочването на интересите на езиковедите от езиковите формации към техния създател и носител – мозъка на говорещия човек. Тя помага на лингвистите да описват не мълчащия, а участващия в речеви актове човек. Основната задача на съвременната лингвистика не е да описва изолиран езиков материал, а да надникне по-дълбоко в мозъка на човека, когато той продуцира и аудира речеви формации.

Завършвате  Московския университет „М. В. Ломоносов“, където под ръководството на Владимир А. Звегинцев защитавате и дисертация на тема „Аспектите в хипотезата на Сапир и Уорф“.  В какво си изразява приносът на руския учен за лингвистиката и присъствието му в нея и как той повлия върху формирането на Вашите лингвистични интереси?

За проф. Звегинцев е писано извънредно много и все още неговият принос е недооценен. Той е автор на първата в света книга по семасиология, първата и досега единствена в света история на арабското езикознание, организатор и дългогодишен ръководител на първата в света катедра по структурна лингвистика и т.н. Освен това негова сериозна цел беше да бъде „преодоляно печалното разобщаване на учените от двата свята“. Така той създаде поредицата „Новое в лингвистике“, преименувана в „Новое в зарубежной лингвистике“ и спомогна редица закрити библиотечни фондове в СССР да станат достояние на всички лингвисти от Източна Европа. Аз съм работила под негово ръководство от първите дни на следването си като участничка в научните му семинари и слушателка на всички негови спецкурсове, а после и като негова аспирантка. Но нашето общуване продължи и после, до края на живота му – това са цели 33 години. Той е моят пръв и единствен учител по езикознание и на него дължа всичко (с изключение на грешките и несполуките си).

Книгата Ви „Лингвистична относителност” представя именно аспектите в хипотезата на Сапир и Уорф – лингвистични, психологически и гносеологични. Макар и диференцирани, тези аспекти загатват за вътрешната си единност, като вземаме под внимание и обстоятелството, върху което акцентирате, че Б. Уорф е разглеждал лингвистичните въпроси в контекста на общата антропология, откъдето и „всички, изследвани от него факти, имат своеобразно тройно измерение – историческо, структурно и функционално”?

Във Вашия въпрос се крие и отговорът – именно това триединство на аспектите съм искала да покажа и да докажа.

Днес е доста актуално да се говори за лингвокултурология и тази дисциплина привлича интереса на филолозите. Споделяте ли, че голям периметър в нейния фундамент принадлежи на етнолингвистиката и ефективното лингвокултурологично изследване изисква широки концептуални и интерпретативни познания в сферата на антропологията, етнологията, културологията, етнопсихологията?  

Да, разбира се, споделям това убеждение. Нещо повече, без да отричам значението на културологията, приемам  антропологията и етнологията за задължителна теретична база на изброените дисциплини.

 Дъщеря сте на писателя Петър Димитров – Рудар и преводачката Божана Димитрова. Имахте ли научни увлечения в сферата на литературознанието, или лингвистиката отрано Ви приласка?

Веднага след постъпването си в МГУ реших да се занимавам с лингвистика. Но тъй като баща ми имаше желание да бъда литератор, завърших паралелно двата отдела на Филологическия факултет – езиковедския и литературоведския. Във втория научен ръководител ми беше проф. Николай Иванович Либан и в течение на една година проф. Улрих Рихардович Фохт. Тясната ми литературна специалност е руската литература от 60-те години на ХІХ в. и по-точно писателите разночинци (Помяловски, Слепцов, Левитов, Решетников) и литературните критици от кръга на Н. Г. Чернишевски. Написах доста литературни статии и една книга за Помяловски, но правех това паралелно с основната си любов към лингвистиката, която най-после получи и признанието на родителите ми, и аз й се отдадох изцяло.

 Чели сте лекции в почти всички европейски страни и в Съединените щати, Вашето име е сред четиримата български членове на Европейското лингвистично дружество и сте единственият български член на Американското лингвистично дружество. Като съдбовен шанс или лавров резултат на последователни научни търсения  възприемате тези забележими факти от Вашата биография?

Profesor Stefana Dimitrova

Едва ли в живота на един лингвист има съдбовни шансове и лаврови резултати. Американското лингвистично дружество оцени дългогодишната ми работа по американска лингвистика и по-точно в областта на лингвистичния релативизъм, който е чисто американска теория, а в Европейското лингвистично дружество бях приета по препоръка на Лингвистичната директория в Хага, която се сля с това дружество. В Директорията оцениха книгата ми за квантитативните и структурални методи в хуманитерните науки и изкуствознанието, а двете институции се заинтересуваха и от предложената от мен теория за антисистемата в езика. Приятно е, когато получаваш подкрепа от такива високи инстанции, но и без тях бих работила в избраната от мен област и в избраното направление абсолютно по същия начин.

Какво Ви напомнят получените национални и международни отличия – за „Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието“ (1979) – от Международната лингвистична директория в Хага за най-добро структурално теоретично изследване; за „Лингвистична относителност“ (1989) – ІІ-ра награда „Акад. Вл. Георгиев“ на БАН за най-добър лингвистичен труд на годината; за „Исключения в русском языке“ (1994) – наградата на МАПРЯЛ за най-добър лингвистичен труд на годината; за „Български език“ (1997) – колективна монография, на която сте научен редактор, съставител и автор – почетна грамота на Ополския университет; за „Езиково съзнание“ (1998) – сборник студии, на който сте съставител, редактор и автор – първа награда от Министерството на науката и образованието и от Фонд „Научни изследвания“?

В отговора на предишния въпрос вече казах, че съм благодарна на всички, които оценяват по някакъв начин труда ми. Ще добавя, че съм благодарна и на всички, които ме критикуват, защото те ме стимулират да бъда по-аргументативна в твърденията си. Никога не съм представяла сама някакво свое изследване за награда, то е било забелязвано от колегите и това е доказателство за актуалността на поставените от мен проблеми. Да търся и намирам проблемите, ме е учил проф. Звегинцев, така че фактически всички мои награди са за него.

Владеете руски, полски, английски, немски, френски; ползвате всички славянски езици, хинди, санскрит, латински, старогръцки. Приемате ли за себе си определението лингвист полиглот?

Не, разбира се.  Моите познания по чужди езици са абсолютна необходимост за всеки сериозен лингвист. Нищо не може да види задълбочено човек, който владее само 1-2 чужди езика – той непременно започва да отваря отворени врати. А истинските полиглоти владеят по 12-13 езика, и то добре, напр. проф. Вернер Лефелт, който освен широко разпространените езици знае корейски и китайски. Известни са и изключителни полиглоти като проф. Андрей Андреевич Зализняк, който владее над 20 езика.

Общо езикознание, лингвистика на текста, лингвистична типология, съпоставително езикознание, семантика, детска лингвистика, психолингвистика (езиково съзнание), лингвистична прагматика, руско езикознание – къде е средоточието във Вашите научноизследователски интереси?

Основните ми интереси са свързани с общото езикознание. Фактически всички споменати във въпроса дисциплини в теоретичен план са негови фрагменти.

Наричат Ви лингвист от световна величина – възразявате ли?

Не мога да си правя самооценка с такива категории. Аз съм просто един постоянно работещ човек. За щастие, имам контакти и приятелски отношения с лингвисти от цял свят и това много ми помага в работата ми – обмяната на мисли с висококвалифицирани специалисти поддържа формата на всеки лингвист и стимулира появата на нови идеи.

Покрай цялата си ангажираност като изследовател, ръководител на екипи и гост-лектор в чужбина давате своя принос и за развитието на русистиката в няколко университета, включително и за Пловдивския. През юни тази година докторантът Ви Илия Солтиров успешно защити иновативната тема „Непарадигматични отношения в руската морфологична система”, под Ваше ръководство работи и друг докторант – Енчо Тилев. Успехите на най-младите в науката ли носят най-високото удовлетворение?

Вероятно да, защото от успехите на доста мои ученици у нас и в чужбина вече съм била доволна, а от себе си никога не съм доволна.

Кой е мостът между волята да запомняме езиковите факти, тяхната дистрибуция в системата и умението за вярна интерпретация, за откриване на зависимостите и изграждането на теоретично издържана постановка, проф. Димитрова?

Този мост е само един – солидната теоретична подготовка на лингвиста, която ни учи не само какво и как да наблюдаваме, а как да го фиксираме в рамките на определена матрична конструкция. Всъщност това не е моя мисъл, това е мисъл на проф. Звегинцев. Когато завършвахме университета, той ни каза: „Дали някой от вас ще се изяви като талантлив лингвист, бъдещето ще покаже. Но аз съм уверен, че вие всички сте добре образовани хора и трябва да провеждате лингвистичните си изследвания като добре образовани хора, а това значи, че не фактите трябва да тежат над съзнанието ви, а вие да ги държите здраво в ръцете си и с лекота да намирате мястото им в определени схеми“.