Per aspera ad victoriam – движение по граматико-емотивната лингвосфера

Per aspera ad victoriam

Сентенционното заглавие на този сборник с интервюта, в който говорят лауреатите от всички досегашни издания на Олимпиадата по морфология на съвременния български език, е не само започнящо се. То отразява същността на познавателния процес, на траекториите из граматиката, по които са вървели студенти от различни специалности във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”.

Морфологичната олимпиада е своеобразно и своеизразно събитие, потвърдило профила си на съзидателна инициатива, откриваща и открояваща носителите на лингвистично мислене.

Лаконичната дефиниция, дадена от Здравко Минчев, един от първите лаурети, продължил и в PhD степента на лингвистиката, че олимпиадата е лакмус за лингвистични таланти, визуализира във филологическото възприятие високия престиж на този форум.

Думите на всички олимпийци от годините са в емотивна тоналност, но и тълкуват осмислено олимпийското състезание. Комбинацията от емоции и рационално гарантира трайността на интелектуалния форум във филологическата рецепция на десетки филолози.

„Зад редовете се прокрадва носталгия, звучат думи на благодарност към Учителите, на съпричастност към академичната идея. И увереност, че олимпиадата е успешен проект, който трябва да продължи и през следващите години”, четем в един от пасажите на предговара, написан от съставителя на сборника – езиковеда доц. д-р Красимира Чакърова, която де факто създава архитектурната визия на олимпийското състезание и го развива през годините.

Per aspera ad victoriam е хубав навигатор и за всички онези студенти в специалностите с филологическа насоченост, които проявяват интерес към феномена език и имат стремежа и симптомите на страстта да го изучават отвътре. Навигатор е и с графичния си облик – атрактивна визия на дизайнера Катерина Обретенова, където трудностите и победите, свързващите ги линии и лингвистичната психологическост се преплитат по повърхността на сферата и в сферата.

В по-ранни публикации ви срещнахме с носителя на първата награда – Петя Златева, и притежателя на втория приз – Надежда Кичекова. Към тяхното участие присъединяваме и мненията на още някои от наградените в юбилейното издание на морфологичната олимпиада.

Габриела Топалова, Българска филология, носител на трета награда: Вълнение и надежда, а официалната церемония – синтез между два празника

Gabriela TopalovaУсещането, което породи у мен Олимпиадата, беше цял букет от емоции. Усещам ги и сега. Имаше вълнение, нетърпение, надежда, че ще успея да се справя по най-добрия начин и ще дам всичко от себе си. Имаше тръпка и щастие, че съм част от това събитие. Тази и предходната година определено ми върви на конкурси и състезания. Спечелих титлата Мис Пловдив, а след това представих града ни на конкурса Мис България, където се класирах на 3-то място. Смея да твърдя, че и със спечеленото 3-то място на Олимпиадата три е сред любимите ми числа.

Не бих могла да кажа, че самочувствието е повече, защото съм сред лауреатите в 20-тото издание на Олимпиадата. По-скоро чувството е възхищение към организаторите на събитието, похвала и респект.

Най-трудно от морфологичния материал за мен е определянето на категорията време при глаголните форми и именно това е нещото, което бих променила, ако имам „власт“ върху граматичната система. Не е редно да учим децата в училище, че времената са 9, а реално те да са 3, както и да има поне по 3 различни названия за едно време.

Приемам официалната церемония като синтез между два празника: университетски – заради специалистите, които преди 20 години са имали смелостта за първи път да направят подобно действие, което продължава и до днес, точно в това учреждение, но и празник на граматиката и словото, защото това е ядрото и връзката между всички хора, присъстващи на Олимпиадата. За някои – любов, а за други просто страст към морфологията, всички те носят част от нея в себе си!

Огромни благодарности отправям към доц. Чакърова, с която имах възможността да се запозная преди Олимпиадата и която ме мотивира и ми даде знания, страхотен специалист и човек. Както и благодарности към проф. Куцаров и доц. Куцаров, мои преподаватели и професионалисти.

Златка Димитрова, Български език и английски език, носител на трета награда: Празник на граматиката и словото

Zlatka DimitrovaОлимпиадата определено е събитие и предизвикателство, което си заслужава да бъде преживяно. Тя предизвика в мен различни чувства, като най- осезаеми бяха притеснението и вълнението. Начинът, по който се чувствах по време на Олимпиадата, не може да се сравни с нито един друг изпит. А церемонията по награждаването – още по-наситена с емоции. Фактът, че залата беше пълна с хора – лауреати от всички други състояли се олимпиади, беше изключително зареждащ за мен. А когато разбрах, че съм сред наградените, вълнението нарасна още повече.

Не бих казала, че имам по- голямо самочувствие, защото съм част от 20-то издание. Но това, че бях част от цялото събитие беше наистина незабравимо, наситено със положителни емоции преживяване. Най-голяма трудност срещнах при определянето на глагола, при него определено име неща, за които трябва да се внимава. Конкретно при морфологията със сигурност не бих променила нищо, а и езикът изглажда своите несъвършенства с времето (ако има такива). Официалната церемония е празник на граматиката, словото и университета, доказателство за това, че пламъчето (любовта и интересът към морфологията и изобщо към собствения ни език), разпалено именно в университетските зали, ще се разраства и ще се предава и занапред.

Бих искала сърдечно да благодаря на доц. Чакърова, че през цялото време ни даваше стимул да се впуснем в това приключение и че разпали това пламъче и в нас.

Елена Минчева, Български език и италиански език, носител на поощрителна награда: Предизвикателство, сравнимо с шахматен двубой или обсада на крепост

 elena mincheva

Олимпиадата беше първото истинско, мъжко състезание в моя студентски живот. Предизвикателство, сравнимо с шахматен двубой или обсада на крепост. Трябва да избереш най-добрата стратегия, да прецениш с какво разполагаш, да усетиш владееш ли времето, да погледнеш в очите най-големите си страхове.

Тук победата не е цифрова стойност. Тя е „лавров венец“ за човек с езииков нюх, с обич в сърцето към езика и призвание да вниква в малките, но важни детайли.

Чувствам се удоволетворена от себе си, защото успях да опровергая собствената си нагласа, че не ми се отдават езиковедските дисциплини.

Благодарение на основателя на тази олимпиада – доц. д-р Красимира Чакърова, не съществуваше понятие труден морфологичен материал, всичко беше познато, но малцина успяхме да го опитомим.

Граматичната ни система е част от нашата уникалност като народ, тя е неделима от светоусещането ни и начин за самоопределяне.

Официалната церемония беше празник на граматиката и повод да кажем едно голямо благодаря на един истински духовен учител и съвременен будител – Красимира Чакърова

Емили Андреева, Българска филология, носител на поощрителна награда: Граматичната ни система е океан, гмурнах се и се влюбих

emili andreevaОлимпиадата ми донесе незабравимо, резултативно изживяване. Консултациите,в които се подготвяхме, бяха изключително интересни.

Езикът е най-голямото ни богатство и аз се гордея, че имам възможността да надникна толкова дълбоко в него, разбира се, с помощта на всеотдайните и прекрасни доц. Куцаров и доц. Чакърова. Българската граматична система е океан, в който се гмурнах, а след това се влюбих.

Официалната церемония – изключително емоционална и зареждаща с безкрайно положителна енергия. Тя беше едновременно университетски празник и празник на словото и граматиката. Със сигурност морфологията ще остане любимата ми част от обучението.

Татяна Лазарова – Ковачева, Българска филология, носител на поощрителна награда: Добиваш самочувствие от показаните знания

tatiana kovachevaПреживяното усещане от Олимпиадата е прекрасно. Добиваш самочувствие от показаните знания и преодоляваш страховете си. Преодоляваш бариерата, която те спира да продължиш напред. Като най-трудно бих определила различните глаголни форми, но ако всичко е лесно – няма да е интересно.

Официалната церемония е празник повече на граматиката и словото, но и университетски, защото словото е вечно, граматиката е негов гръбнак (конструкция), а университетът – властта, която го разпространява, изследва и доразвива. Олимпиадата е хубаво нещо и е добре да се организира такава и по други дисциплини. Благодаря на ръководството за това, че създадоха състезанието, че направиха възможно участието ни и ни подариха тези прекрасни моменти и усещания.