Конкуренция на интерпретативни визии в празника на Словото

Obshta

 Деветнадесетото издание на пловдивската студентско-докторантска конференция потвърди нейния статут на школа за млади таланти в науката за езика и литературата. Не може да не ни радва иновативността на интерпретациите, интересът към дискусионните въпроси във филологията. Надяваме се следващата конференция да бъде не само успешно научно събитие, но и незабравим празник на Словото, защото през 2018 г. ще честваме нейния 20-годишен юбилей, посочи лингвистът доц. д-р Красимира Чакърова. Тя създава проекта за провеждането на този форум и вече 19 години го развива като перспективно събитие.

Форумът имаше мото „Пътят на словото – идеи, идеали, утопии“. В него участваха над 70 млади филолози – бакалаври, магистри и докторанти, представители на ПУ „Паисий Хилендарски“, СУ „Св. Климент Охридски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, ВТУ „“Св. св. Кирил и Методий“, Института за български език и Института за литература при Българската академия на науките, Нов български университет, Медицинския университет – Пловдив. Чуждестранното участие бе от Сърбия и Пакистан. Мотото „Пътят на словото – идеи, идеали, утопии“ организаторите посветиха на 120-годишнината от смъртта на Алеко Константинов. По повод годишнината студенти от специалността „Актьорство за драматичен театър“ в ПУ, от класа на доц. Иван Налбантов, поднесоха откъс от пиесата на Руси Божанов – „Щастливеца иде“. Домакините като специален гост посрещнаха сатирика Здравко Попов, когото представи  литературоведът доц. д-р Владимир Янев.

aktiorite

В Секцията по езикознание бяха презентирани доклади с различна тематика – върху граматичните особености на българския език – морфология и синтаксис, разгледани като персонални явления на българската граматична система, както и в сравнителен или в съпоставителен план. Популярното в съвременността понятие „езикова картина на света“, значението на фразеологизмите, метафори с първи компонент „зоо“ в българския и английския език, словоредът на въпросителното изказване в разговорната реч,  проблемът за вътрешната форма на заемката „селфи“ сигнализираха за част от смисловите насоки в тълкувателските търсения по  езиковедските въпроси.

Светът на възрожденеца и възрожденският човек като възприемател на новото,  културният шок и опитването на света в Алековото „До Чикаго и назад“, физиологията на града във Вазовия разказ „Кардашев на лов”, егоистичният „аз“ в лириката на Кирил Христов, безвремието на балканския човек у Иво Андрич и Йордан Радичков, граници на съзнанието в поезията на Александър Геров, движението от журналистика към литература и влиянието на журналистическата работа върху художественото писане  насочиха гостите из търсенията на литературно пристрастените студенти и докторанти.

Полина Рекина и Анастасия Кехайова от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ водиха официалната церемония по откриването на форума.

Polina Rekina

Да приветстваш от трибуната на Дома на учените множество очи, в които искрят любов към науката, желание за духовно усъвършенстване и вяра в смисъла на вечното търсене, е истинско удоволствие. Може да се сравни единствено с усещането да си от другата страна, да държиш доклада си в ръце в очакване на представянето на собствените ти открития, лаконична е Полина Рекина. През 2016 тя спечели приза Морфолог на годината, побеждавайки в популярната и рейтингова инициатива, позната като Олимпиадата по морфология на съвременния български език и провеждана ежегодно в Пловдивския университет.

Anastasiia

Макар и съпричастна към Конференцията за студенти  и докторанти само от 2 години, чувствам, че емоционалната ми ангажираност към това знаково събитие за академичния живот на филолога се задълбочава с всяко издание на Конференцията. Миналогодишния си принос за случването й от дистанцията на времето оценявам като малко, но необходимо парче от организационния пъзел. Престоят ми на трибуната тази година обаче беше по-дълг, а отговорността за казаното пред събралата се академична общност – по-голяма, но и удовлетворението от словесната изява в ролята на водещ бе значително. Безкрайно приятно е не само да те чуват, но и да те слушат, а аз бях изслушана! С нетърпение очаквам двадесетото, юбилейното издание на Конференцията, за което обещаваме да е много по-различно!, заложи на емотивния израз Анастасия Кехайова.

Olga Mollova

За мен беше огромна чест да поднеса приветствието от името на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“, а конференцията – истински празник на СЛОВОТО. Пожелахме си да бъдем смели в търсенето на нови върхове и с увереност да ги изкачваме и покоряваме, сподели есенционно докторантът по морфология на съвременния български език – Олга Моллова.

В секцията по езикознание Константин Обретенов от специалността Български език и италиански език се извиси, печелейки първата награда. Втори второ място при езиковедите не бе присъдено, а двете трети награди отидоха съответно у Йоанна Цекова, Руска филология, СУ, и Валя Богословова, Антропология, НБУ. Лингвистичната секция предложи квартет от поощрения: Даниела Герджикова, Славистика, ПУ, Христос Стаму, Руска филология, СУ, Теодора Караджова, Български език и корейски език, ПУ, и Айсун Кабак, Тюркология, СУ

При магистрите Яна Желева безконкурентно се класира на първата позиция, сега като представител на специалността Актуална българистика и отново легитимира лингвистичното си постижение с висок бал – втората награда от Олимпиадата по морфология, когато бе бакалавър в „Български език и английски език“. Вторият приз остана в същата магистърска програма  – негов носител е Росица Стойкова от ПУ.

Йоанна Нейкова и Иван Маринов от Българска филология, СУ, си поделиха първата награда при литературоведите бакалаври. И литературоведската секция  обобщи квартет награди, само че четири втори в сравнение с четирите поощрителни при езиковедите. Светослава Славова, БФ, СУ, Траяна Латева, БФ, ПУ, Петя Даскалова, БФ, СУ, а четвъртата втора награда спечели лауреатът сред лингвистите Константин Обретенов, с което постави нов, по-висок рекорд в постигането на двойно отличие в историята на тази конференция.

Познатото име от пловдивската младожурналистика – Илия Димитров, БФ, ПУ, зае третото място. Поощрителната награда е за Франческа Земярска, БФ, СУ.

При магистрите по литературознание  бе присъдена една поощрителна награда – на Ани Иванова от ПУ, Актуална българистика.

Съпътстваща инициатива на студентско-докторантския форум бе постерната изложба „Граматиката като свободно изкуство“. Презентираните в изложбата графики са картини на изреченската структура, получени с помощта на Фразово-структурната граматика и нейните инструменти за анализ и образно представяне на изречението. Автори на графиките са студенти, дипломанти и докторанти към Катедрата по български език на Филологическия факултет при Пловдивския университет.

zalata

Националната научна конференция, привличаща традиционно и чуждестранни участници, отдавна е своеобразен и себегласен форум с филологически идентитет, убедени са генерации филолози. Език  и литература, дълбокотеоретично и практикоприложно, класическо и ново – ето ги само няколко от възможните обобщителни формулировки, визуализиращи голямото събитие, обикнато от националната филологическа общност!